Влизате в красивата барокова сграда и на стълбите ви посреща костюмът, който е носила Гена Димитрова в операта „Турандот“. Минавате няколко стъпала и виждате режисьорския стол на прочутия домакин в Международният център за сценични изкуства „Франко Дзефирели“ във Флоренция.
Внушителната постройка, в центъра на тосканския град е предоставена на големия творец за 29 години срещу символичен наем и преди е била съдебна палата. Културното средище с обща площ 3700 кв.м. е осъществената мечта на Дзефирели, чиято 70-годишна кариера включва изумителни върхове в операта, театъра и киното.
Посетителят влиза от зала в зала и пред погледа му се редуват снимки и плакати, сценични костюми и лични вещи, награди и безценни книги. Самият Дзефрели приживе е разделил експозицията тематично като подлудил всички с капризите си, докато постигне търсеното съвършенство.
Какво ли само няма там?! Над 250 творби, сценични проекти, рисунки, скици, костюми, работни дневници, сценарии, писма, отзиви от пресата… А творчеството му е наистина чудовищно голямо за един човешки живот – повече от 100 оперни и 31 театрални постановки, близо 20 филма.
Гостът е поканен в неговия съзидателен свят. Украсата в залите предава чрез творбите на Дзефирели атмосферата, в която се ражда и изгражда един спектакъл. Всички снимки са придружени от надписи (на италиански и английски), с дата, място на действието, име на изпълнителите. А те са като Библия на звездите.
По стълбите, които водят към първия етаж на музея изпъква историческата сценография за „Троил и Кресида“ от Шекспир – дебютът на Дзефирели като художник в постановката на неговия ментор Лукино Висконти за „Маджо музикале фиорентино“ (1949).
Целият артистичен живот на Маестрото се разгръща пред очите ни: младите години във Флоренция; срещата и сътрудничеството с „Червения дук“, както са наричали Висконти, дебютът в Ла Скала в Милано; първите успехи в САЩ - откриването на новата Метрополитън опера в Ню Йорк (1966) с „Антоний и Клеопатра“.
За жалост, в раздела „Дзефирели и операта“ не се вижда нито един български изпълнител, но специална зала е отделена за Мария Калас. Той я режисира в шест италиански опери в продължение на десет години. Гръцкото сопрано се оттегля от сцената, но италианският творец я убеждава да се завърне. Последната ѝ поява е в „Тоска“ (1964), историческата постановка в Лондонския „Ковънт гардън“, на чиято премиера присъства кралица Елизабет II. За 25-ата годишнина от смъртта на Калас Дзефирели прави филма „Калас завинаги“ („Callas forever“) с Фани Ардан и Джеръми Айрънс.
„Дзефирели и театърът“ ни превежда из богатата и дългогодишна кариера на режисьора с постановки на Шекспир както в Италия, така и в „Олд Вик“ в Лондон, с пиеси на Джовани Верга и Едуардо де Филипо. Снимки и писма напомнят за личното приятелство на Дзефирели с големите драматурзи на ХХ век Едуард Олби и Артър Милър.
В раздел „Дзефирели и киното“ научаваме, че многоликият талант се е изявявал и като актьор. Безспорно, изключително важна за шеметната му кариера е работата като асистент-режисьор на Лукино Висконти в „Земята трепери“, „Най-красивата“, „Чувство“. По стените на залите са окачени безброй снимки от най-значителните филми на Дзефирели, между които „Ромео и Жулиета“ и „Исус от Назарет“, могат да се видят не само откъси, ами (ако наблизо няманикой) и да се докоснат част от костюмите. Кой не би искал да погали коженото палто на Шер от „Чай с Мусолини“?
Бравурният финал на музея е в мултимедийната зала „Ад“. Там чрез дигитална техника оживяват скиците и рисунките, създадени за филм през 70-те години на ХХ век по Дантевата „Божествена комедия“. Продукцията остава неосъществена, поради липса на средства, но от нея са останали 55 рисунки на режисьора. Данте, в представата на Дзефирели изглежда като Дъстин Хофман.
Личната библиотека на маестрото наброява около 10 хиляди тома с редки издания. Човек може да надникне и в кабинета му, пълен със спомени и класически произведения на изкуството.
Когато очите и съзнанието на посетителя са преситени от красота, слава и светски блясък, неизбежно стомахът започва да протестира от глад. И за това има лек – на партера е разположен очарователен ресторант, в който можете да опитате всички италиански гозби, с които Франко Дзефирели е глезил певците и актьорите си. Ако искате да гледате шарения свят на Флоренция – изберете маса на стълбите пред музея. В случай, че предпочитате тишина и уединение – вътрешният двор със скулптура на полегнало куче е вашето убежище. И да не забравя – Тоскана е известна като региона, където се произвежда популярното Кианти. Ако ще си поръчвате вино, нека да е червено.
Снимки: Магдалена Гигова
Бебетата разбират майчиния си език още преди да се родят – Никола Кереков запознава слушателите на рубриката "Науката не спи" с научните доказателства за този феномен. Съветите да се говори ясно и разбираемо на бебето, докато то все още е в майчината утроба, не са безпочвени. Екип от френски учени доказва, че бебетата се раждат с езиково..
Не е рядко явление родни думи и словосъчетания или добре познати заемки да се сдобият с ново значение, пряко внесено от чужд език и това очаквано предизвиква неразбиране, дори недоразумения. Както например модното "адресирам проблем", което по лични наблюдения се използва за "разглеждам", "поставям на обсъждане", "насочвам вниманието към", че дори..
Заглавието на настоящата ни ефирна среща вероятно ще бъде прието от кардиолозите, но едва ли с него ще се съгласят офталмолозите и други представители на лекарската гилдия. Това не е особен проблем, защото нашият екип само изостря сетивата за значимите здравни теми. В поредния брой на седмичното издание "За здравето" гостува проф. Арман..
Трифон Попов е студент 5-и курс в Медицинския университет в София. Той е носител на тазгодишната награда "Студент на годината – 2023", която му беше връчена през месец март. Но също така Трифон Попов се занимава с научни изследвания, с доброволчество, член е и на Асоциацията на студентите по медицина в София. Казва, че медицината е необятна наука,..
Интересна беше отминалата седмица за страната ни. Като изключим новините около НС и политическите партии, в края ѝ се проведоха и две събития – 17-ия прайд на ЛГБТИ общността и Похода на християнското семейство. Последният ѝ ден, обаче, мина някак незабелязано. А в далечната вече 1987 г. той беше обявен за Международен ден на "SOS Детските селища"...
Режисьорът и актьор Антон Угринов за първи път ще бъде художествен ръководител на клас по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ. "Над 20..
Айндховен е един от най-високотехнологичните градове в Нидерландия, където диаспората на българите се разраства стремително. За Българския културен хъб..
Заглавието на настоящата ни ефирна среща вероятно ще бъде прието от кардиолозите, но едва ли с него ще се съгласят офталмолозите и други представители на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg