Духовното възпитание и липсата му в родното образование

15 септември е сакрална дата за българското училище. Празник, който сме празнували и празнуваме всички – от далечното ни минало до днес. Това е празникът, без който не можем.

Но дали всичко е наред, дали всички радости и грижи се изчерпват с празничната атмосфера в училищните дворове, с букетите, с школските звънци?

Обществото ни е разтревожено от масовата неграмотност на децата ни, от оскъдната им най-обща култура, но малцина от нас забелязват липсата на каквото и да е духовно образование. И дори не говорим за възпитание в духовната област.

Сякаш мнозинството свързва темата единствено духовниците, със страха от часовете по вероучение, а самото мнозинство не познава делото на духовните ни будители, на светските ни и църковни водачи, които с паче перо, с четмо и писмо, и с  висок дух са просвещавали някогашните българи. Днес за нашите революционери и борци за национална свобода знаем повече, отколкото за техните сподвижници, за свещените светилници, озаряващи и до сега тъмните кътчета на съзнанието ни.

В разговора участва писателят Николай Милчев, учителката Цветана Милчева и д-р Димитър Калев.