Организацията “Бандата на 1500-те“ обединява хора на различна възраст, с различни интереси и разбирания, но свързани с една кауза – любовта към животните.
Като доброволци те са убедени, че могат да променят не само живота на кучетата в приютите, но и нагласата на обществото ни спрямо животните.
Доброволци от Бандата, заедно с кучета от приюта, са организирали през годините и съвместни инициативи със сдружение “Аутизъм днес“, като част от популяризирането на използването на кучета при терапията на деца с аутизъм.
Тази година на Международния ден за защита на животните – 4 октомври, организацията ще представи фотографската изложба “Обич назаем“
Каква е образователната роля на организацията „Бандата на 1500-те“?
Темата коментира в “Нашият ден“ Анита Георгиева, доброволец и фотограф.
“Доброволчеството е обществена култура, която трябва да бъде възпитавана. Трябва да се започва с най-малките. Тук идва ролята на “Бандата на 1500-те“. Това е голяма група доброволци, които работят основно в Приют Горни Богоров или в общинските приюти, които са към Софийска община. Те помагат за грижата за кучетата, които вече са в приюта.
Има нужда от такива приюти, а за да няма нужда от тях, обществото трябва да промени виждането си по отношение на кучешката популация. Там вече идва образователната роля на организации като нашата.
Основната дейност на “Бандата на 1500-те“ е образователна. Все повече се насочваме към най-малките. Знаем, че е доста трудно да се променят възгледите на хора, които вече имат изградени културни ценности и виждания за това каква трябва да бъде средата, в която живеем. Бездомните кучета са част от средата ни и голяма част от обществото ни за съжаление все още я възприема като нормално присъстваща.
Насочваме се към това да образоваме и обществото, и децата, че на кучетата трябва да се гледа по различен начин и че мястото им не е нито в приюта, нито по улицата.
„Бандата на 1500-те“ работи по-скоро зад кадър по отношение на образователните дейности. Това е част от дейността на организацията, за която като цяло не се говори много и се опитваме да и дадем по-голяма видимост.
Тази дейност върви през годините с множество инициативи, голяма част, от които са абсолютно самостоятелни или са плод на дейността на някои от членовете на Бандата. Имаме вече такива в детски градини и училища.
Едни от най-широко отразяваните ни събития са “Осиновителските уикенди“, които организираме в различни части на София. На тях се опитваме да покажем на обществото какъв е проблемът и как обществото може да се включи в неговото решаване. Тези уикенди се радват на много голямо внимание от семейства с малки деца. В много случаи тези семейства после идват в приюта, имаме случаи на осиновяване на кучета.
Чуйте Анита Георгиева в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ Розалин Шмих, доброволец в организацията. Тя е родена и израснала в Германия и от 10 г. живее в България.
Предстоящата изложба “Обич назаем“
“Винаги съм искала да направим изложба на Моста на влюбените. Тази година идеята дойде на преден план. С колегите от сдружението решихме да реализираме този проект.
По отношение на образователната ни мисия. В момента разчитаме предимно на частни училища, частни детски градини – те ни канат с голямо удоволствие да посетим техните часове. Надяваме се същото да се случва и в държавните училища и детски градините.
Там е по-трудно да се случат нещата, има учебни планове, програмата е много натоварена и често не остава време децата да обръщат внимание на различни предмети от подготвените.
Бездомните животни в България
В Германия проблемът е малко по-различен. Там няма скитащи по улицата кучета. Когато едно куче се разхожда безстопанствено на секундата ще ес намери някой да звънне на полицията и кучето се отвежда в приют.
То ще се настани и после ще се търсят стопани за него.
В България и приютите за кучета са пълни, но и улиците също с безстопанствени кучета. Въртим се в кръг, от който е трудно да намерим изход.
Чуйте Розалин Шмих в зувковия файл.
Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..
Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..
В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg