Галерия „Структура“ представя един мащабен и интересен проект на художника Иво Бистрички, един от значимите съвременни български артисти. Изложбата, включва най-новата серия творби на художника, озаглавена „Сградите в нас“.
Иво Бистрички съзнателно остава в полето на чистата живопис. Това е еднопортретна галерия на сгради на властта, от различни исторически периоди: Мавзолея и Партийния дом (сега Министерски съвет), Триумфалната арка, Луксорският обелиск в Париж, Портата на небесното спокойствие от площад „Тиенанмън“, Партенона в Атина и др. Използвайки единствено средствата на живописта, той премахва декоративните детайли и разголва обектите си до крайност. В изложбата няма човешко присъствие. С изключение на Автопортрета на художника, изобразен без очи и чийто череп наподобява геометрична постройка.
Кураторът Мария Василева пише за експозицията: „В картините духът е изместен от архитектурните изображения на властта, в повечето случаи символи на победи и завоевания, на войни и надмощие, но мъртви по своята същност... Цветовата символика не е търсена случайно, но подсъзнателно доминира червеното – цвят на триумф, но и на кръв…“
В интервюто на Иво Бистрички за „Артефир“ той съзнателно не изреди тези сгради, защото искаше да представи общото, символите на властта, като предупреждение за обезличаването на човешката същност. Чуйте какво каза още.
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...
За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg