Около 57% присъствие на жени в науката в четири региона у нас – най-висок дял за ЕС

Расте ли броят на жените в научните среди и кои от факторите са определящи, за да стигнат до участие в научноизследователска дейност?

Темата коментира в “Нашият ден“ Гавраил Гавраилов, доктор по социология и консултант на БНР:

“Тръгваме от данните на Евростат, който за мен бяха малко озадачаващи и изненадващи. Оказва се, че в момента в четири региона на България има около 57% присъствие на жените в науката. Най-високият дял за целия Европейски съюз.

Тези данни сами по себе си нищо не означават – трябва да се интерпретират и през другите резултати, които изследването показва.

В него се посочва, че държавата отделя прекалено малко средства за научна дейност и научни изследвания. Аз имам достъп до академичните среди, след като видях данните от проучването на Евростат, започнах да се оглеждам дали наистина жените са повече от мъжете. На пръв поглед сякаш това наистина е така. Бъдещето ще покаже дали тенденцията е дългосрочна.

Но според мен науката в България в последните години изтърпява фундаменталната си криза, не само заради липсата на средства за развитие, а вероятно има и други съвсем обективни причини, свързани с реформата във висшето образование. Когато всички тези причини се насложат една върху друга, имаме този резултат, който може би е парадоксален, но вероятно е и съвсем логичен."

Чуйте Гавраил Гавраилов в звуковия файл.

Да отглеждаш деца, да преподаваш и да се занимаваш с научна дейност в България.

Темата коментира в “Нашият ден“ гл. ас. д-р Весела Михова от катедра „Приложна математика и статистика“ на Русенския университет „Ангел Кънчев“.

“От 2013 г. съм преподавател в университета в Русе и имам две деца –  на пет и на година и половина.

С първото си дете си направих докторантурата, по време на първото си майчинство. При второто дете, още когато стана на година, се върнах на работа. Смятам, че професията е подходяща, за да може човек да отделя повече време на децата, защото работното време не е така фиксирано. Имаме и големи летни отпуски.

С науката е по-трудно, защото човек трябва да може да се съсредоточава. За да твори човек в науката, се иска спокойствие, да не те прекъсват деца, което понякога е по-трудно."

Промени в правенето на наука у нас

"Според мен това, което много липсва в българското образованието, е липсата на връзка между теорията и практиката. Студентите не знаят това, което учат, къде и за какво ще им трябва. Не само да се казва, че има приложение в тази и тази сфера, а да има примери."

Чуйте Весела Михова в звуковия файл.

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. д-р Маргарита Богданова, декан на факултет „Мениджмънт и маркетинг“ в Стопанската академия в Свищов:

“Все по трудно тръгват младите жени да се занимават с наука, проблем, пред който все повече се изправяме. Това се отнася изобщо за младите хора.

Висшите училища и науката са в конкуренция с бизнеса за привличане на млади хора, на таланти. Това става все по-трудно, защото вероятно бизнесът е по-атрактивен за тях. На първо място, като заплащане, а и като по-бързо кариерно развитие.

В науката кариерната пътека е по-дълга, понякога по-неясна. Всичко това влияе негативно върху решението на младите хора.

Личните мотиви в крайна сметка при младите хора доминират, човек не може да мисли само за целите на обществото. Той трябва да бъде отдаден на науката и да има пламъка в душата си за търсене на научни резултати, за откриване на неоткритите до момента неща, които осмислят и личната му кариера, но има и много други фактори."

Чуйте проф. Маргарита Богданова в звуковия файл.

Снимки: Pixabay