Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Фолклорна икономика и прогрес – парадоксите на "проектното мислене"

Проектите, финансирани с европейски пари, заемат все по-голям дял от икономиката на България. Влияние за това има политиката на Съюза, която насърчава подобен тип въздействие в по-изостаналите региони на общността. За жалост все повече организации се стремят да получат точно такова финансиране, вместо да развиват предприемачество на пазара.

"Проектното мислене" се превърна в масова практика. Така обществото спира да се развива. Без предприемаческото усилие няма качествени промени в една пазарна икономика. Доказателствата са в многобройните изследвания на предприемаческия процес.

Парадоксите на "проектното мислене" могат да се обяснят с феномена "фолклорна икономика". Терминът е въведен от американския икономист Пол Рубин през 2003 г. Под "фолклорна икономика" той разбира общото интуитивно усещане на икономически необразованите хора. Те следват своите инстинкти и вярват в самоочевидности. Според Пол Рубин "фолклорната икономика" е свят с нулев краен резултат. Това добре го знаят вече съседите ни в Гърция.

Основната мотивация на всеки в икономиката е да печели. Проектите дават разнообразни възможности за добри хонорари. Това залъгва участниците в тях, че работата им е значима. Основната им цел е някак да докажат, че са устойчиви и да избегнат финансови корекции от контролиращите органи. Разчита се на големи информационни табели, инвентарни стикери и медийна реклама. Задължителен елемент е хубавият принтер, а бонус е веган храната за събития, по възможност приготвена от хора с увреждания. И сякаш всички изглеждат доволни. Но дали е така?

"Проектното мислене" постепенно води до загуба на умения за предприемачество. Така се похабяват ценни идеи и ресурси в обществото. Повечето хора не го осъзнават. Тук е важна ролята на истинските предприемачи, лидерите на мнение, които движат обществото напред.

В България образът на предприемача често се свързва със строителя. Той обикновено получава приходите си „на зелено“. Парадоксално, защото в нормално работещите икономики предприемач е този, който изобретява, създава продукти и се стреми към подобряване на живота. Българският среден предприемач е средна ръка строител или посредник. Едрият строи молове и магистрали. На село предприемачът се възползва и от субсидии. И въпреки че на хартия има много предприемачи, повечето от тях разчитат на "проектно мислене". И когато "лесните пари" свършат, излизат масово да протестират.

Драмата, спусната в дневния ред на обществото напоследък, е защо се бавим с молбата за нова порция европейски пари. Този път целта им е да излезем от Covid кризата. Но нима българското икономическо чудо след Освобождението е било финансирано с еврофондове? Разликата е, че тогава предприемачите не са били възприемани като част от "мутробарока". Впрочем, този израз се ражда спонтанно в устата на писателя Михаил Вешим, когато посещава Созопол в годините на строителен бум.

Днес българският икономически растеж разчита все повече на "фолклорната икономика". Което често означава и "попфолк икономика". Дали това ще е причина за ново българско икономическо чудо, предстои да разберем."

Чуйте коментара в звуковия файл.

Снимки: Pixabay



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

За вечния живот

Данни за това как да се отнасяме към покойниците откриваме още в Стария завет. Молитвите за мъртвите съществуват от древност, тъй като "в Христа всички са живи”. Всяка събота от седмицата е посветена на покойниците. Традиция е на задушниците, установени от църквата за общ помен за починалите да се посещават гробищата, за да отдаваме дължимата..

публикувано на 03.11.24 в 09:35
Евгений Кънев

Евгений Кънев: Обществото отива към код на поведение – силният е важен, независимо как се държи

Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Това отношение към журналисти не е отсега, а от доста отдавна. Минаха немалко години, откакто Анна Цолова влезе в директен конфликт с политици по време на предаване и вместо да беше..

публикувано на 03.11.24 в 09:00

Форма на дискриминация ли е недостъпната архитектурна среда

В рубриката "Съвети на адвоката" на юридическото предаване "Законът и Темида" д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски", член на Комисията за защита от дискриминация, дългогодишен консултант на предаването, отговаря в ефир на слушателски въпроси. Гена Видева от Ямбол: Предоставянето на услуги и..

публикувано на 01.11.24 в 14:30
Иво Сиромахов

Защо продължаваме да търсим примери в миналото?

В Деня на народните будители в рубриката "Разговорът" на "Нашият ден" гостуват Иво Сиромахов, писател и автор на книгата "Моите вдъхновители", и Христо Блажев, създател на сайта "Книголандия" и групата "Какво четеш" с над 200 000 членове. Те споделиха своите мисли за будителите и вдъхновителите. Иво Сиромахов разказа, че след като е..

обновено на 01.11.24 в 13:22
проф. Илин Славов и Анелия Торошанова

Проф. Илин Савов: Киберкултурата в България е на много ниско ниво!

Изкуствен интелект и киберсигурност – възможности за генериране на престъпления и ниво на защита. Каква е ролята на ИИ и има ли той негативни страни? Проф. Илин Савов е директор на Научноизследователския институт по продоволствена сигурност към Тракийския университет в Стара Загора (единствен у нас).  Експерт по проблемите на националната,..

публикувано на 01.11.24 в 12:45