Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Фолклорна икономика и прогрес – парадоксите на "проектното мислене"

Проектите, финансирани с европейски пари, заемат все по-голям дял от икономиката на България. Влияние за това има политиката на Съюза, която насърчава подобен тип въздействие в по-изостаналите региони на общността. За жалост все повече организации се стремят да получат точно такова финансиране, вместо да развиват предприемачество на пазара.

"Проектното мислене" се превърна в масова практика. Така обществото спира да се развива. Без предприемаческото усилие няма качествени промени в една пазарна икономика. Доказателствата са в многобройните изследвания на предприемаческия процес.

Парадоксите на "проектното мислене" могат да се обяснят с феномена "фолклорна икономика". Терминът е въведен от американския икономист Пол Рубин през 2003 г. Под "фолклорна икономика" той разбира общото интуитивно усещане на икономически необразованите хора. Те следват своите инстинкти и вярват в самоочевидности. Според Пол Рубин "фолклорната икономика" е свят с нулев краен резултат. Това добре го знаят вече съседите ни в Гърция.

Основната мотивация на всеки в икономиката е да печели. Проектите дават разнообразни възможности за добри хонорари. Това залъгва участниците в тях, че работата им е значима. Основната им цел е някак да докажат, че са устойчиви и да избегнат финансови корекции от контролиращите органи. Разчита се на големи информационни табели, инвентарни стикери и медийна реклама. Задължителен елемент е хубавият принтер, а бонус е веган храната за събития, по възможност приготвена от хора с увреждания. И сякаш всички изглеждат доволни. Но дали е така?

"Проектното мислене" постепенно води до загуба на умения за предприемачество. Така се похабяват ценни идеи и ресурси в обществото. Повечето хора не го осъзнават. Тук е важна ролята на истинските предприемачи, лидерите на мнение, които движат обществото напред.

В България образът на предприемача често се свързва със строителя. Той обикновено получава приходите си „на зелено“. Парадоксално, защото в нормално работещите икономики предприемач е този, който изобретява, създава продукти и се стреми към подобряване на живота. Българският среден предприемач е средна ръка строител или посредник. Едрият строи молове и магистрали. На село предприемачът се възползва и от субсидии. И въпреки че на хартия има много предприемачи, повечето от тях разчитат на "проектно мислене". И когато "лесните пари" свършат, излизат масово да протестират.

Драмата, спусната в дневния ред на обществото напоследък, е защо се бавим с молбата за нова порция европейски пари. Този път целта им е да излезем от Covid кризата. Но нима българското икономическо чудо след Освобождението е било финансирано с еврофондове? Разликата е, че тогава предприемачите не са били възприемани като част от "мутробарока". Впрочем, този израз се ражда спонтанно в устата на писателя Михаил Вешим, когато посещава Созопол в годините на строителен бум.

Днес българският икономически растеж разчита все повече на "фолклорната икономика". Което често означава и "попфолк икономика". Дали това ще е причина за ново българско икономическо чудо, предстои да разберем."

Чуйте коментара в звуковия файл.

Снимки: Pixabay



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мозъчни донори

В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже.  За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..

публикувано на 25.11.24 в 15:15
Мина Киркова и Михаил Мишев

Между страха и истината – или къде е Дявола?

Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности?  В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..

публикувано на 25.11.24 в 14:06
Илияна Типова

Антон Митов представя: Илияна Типова, журналист от Радио Кърджали

В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..

публикувано на 25.11.24 в 13:27
Детелина Стаменова, психолог

Въздух, стрес, храна – епигенетичните фактори, предавани през поколенията

Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..

публикувано на 25.11.24 в 13:12
Саша Безуханова

Саша Безуханова: Икономиката на бъдещето ще бъде зелена, освен дигитална

От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..

публикувано на 25.11.24 в 11:44