„Архитектура на звука“ се наричат проектът на Мартиан Табаков, с куратор Ирина Баткова, и пърформансите с участието на музикантите Георги Дончев и Росен Захариев-Роко в столичната галерия „Плюс 359“ в сградата на запазената Водна кула в квартал „Лозенец“.
"Създаването на скулптура, която работи като музикален инструмент, включва не само изучаване на възможностите, които притежават различните материали като източници на звукови вълни, но и изследване на вътрешните, невидими за визуалното възприятие, пространства на формите от гледна точка на техните акустични и резонаторни свойства. Работата на Мартиан Табаков върху триизмерни обекти, които при взаимодействие с публиката произвеждат звуци разглежда от съвсем различен ъгъл идеята за формообразуването. Това е едно артистично усилие в посока, която надхвърля обобщеното определение за скулптурата като решаваща пластични проблеми и предлага осмислянето ѝ в архитектурен аспект, предпоставящ различен контекст за разбирането ѝ.
Философското мислене за възприятията е фокусирано преди всичко върху визуалния опит, който формира познанията за околния свят. Пространството има основно значение във визуалното възприятие – чрез него се определя от една страна вътрешната структура на видимите обекти и от друга тяхната външна различимост. При възприемането на звука времето играе ролята на пространството във визуалния опит. Характеристиките на звука се развиват във времето, а сред скулптурните обекти от „Архитектура на звука“ наблюдателят попада в един пространствено-времеви модел, в който е заложено интегрално сензорно възприятие. Тук звукът не е просто детайл от скулптурните инсталации, не е планиран като допълнителна референция или като подсилващ артистичното съдържание ефект, той е основополагащ градивен елемент от първоначалните скици до прецизното създаване на обеми, които освен естетически имат и аудиохарактеристики. Това необичайно предизвикателство за сетивата демонстрира нагледно начина, по който изкуството създава един онтологичен език, изграден не на базата на ежедневната номенклатура от обекти, които трябва да видим и осмислим, а върху процеса на самото осмисляне.
Като част от тази концепция е включено и мястото, където се реализира проекта – Водната кула в кв. "Лозенец". Тя присъства не само като пространство, в което е подредена изложбата, но и като експонат от самата изложба. Цилиндричният ѝ интериор, инженерните съоръжения (тръби, резервоар), специфичните акустични особености на сградата са дадености, които Мартиан Табаков използва, за да я превърне в огромен музикален инструмент. Зрителят попада в среда на обекти, изпълнена с разнообразни причинно следствени зависимости, които може да активира и изследва чрез зрението и слуха си. Така той анализира не само отделните скулптури в тяхната пълнота – хармонията на линиите, обемите, цветовете, материалите и скритите за човешкото око пространства, описани чрез циркулацията на звуците, но и вътрешните връзки помежду им. Пърформансите по време на проекта, в които, освен публиката, участват и професионални музиканти, изследват тези връзки като възможност за създаване на уникална хармония – основа за музикални произведения, обединяващи съставните части на изложбата. Така „Архитектура на звука“ структурира своя азбука, която въвлича в ситуация на наблюдение и осмисляне чрез включване на творческия потенциал на наблюдателя, ситуация, която отключва един различен от рутинния, психически дискурс на възприятие към скулптурата и нейната възможност да описва себе си чрез звуци."
Изложбата "Архитектура на звука" продължава до 13-и ноември в галерия „Плюс 359“.
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимки – Plus 359 Gallery
Пламен Антов е писател, пътешественик, литературен теоретик и историк, който следи отблизо процесите в съвременната българска литература. Като писател, той работи в различни жанрове – проза, поезия, пътеписи. Новият му сборник с разкази се нарича "Нагоре по реката назад " . В рецензията си за книгата Антония Апостолова я определя така:..
"Писма до… Документален разказ за едно все още неразкрито престъпление" със сценарист и режисьор Николай Поляков ще се играе на сцената на галерия "Прегърни ме" в петък (21 февруари) и на следващия ден в събота (22 февруари) от 19 ч. Такъв е форматът на проекта "Осем театрални етюда", който се реализира с подкрепата на Национален фонд "Култура". В..
Румен Денев представя тази вечер (20 февруари) романа си "Бреговете на Бохемия" в клуб "Писмена", НБКМ. Редакторът на книгата Деян Енев определя книгата като шпионски роман, макар тя да се движи по-скоро формално по правилата на жанра, тъй като историческите събития и герои, свързани с сюжета, са съвсем реални, дори са с истинските си имена, като..
Изложбата "Академията в Княжество и Царство България", с куратор Милена Балчева-Божкова, представя ранната история на Художествената академия, изтъквайки ролята на българските владетели в нея. Тази роля - може би по инерция - дълго оставаше в сянка, затъмнена от приноса на общественици, художници и първи преподаватели в Рисувалното училище. И тях ги..
Kicked a building lately?* ("Архитектурна критика след дигиталната революция") се нарича книгата на доц. д-р арх. Анета Василева, събрала текстове писани за различни издания, включително и за блога на WhATA асоциацията. Заглавието е цитат – така се нарича и книгата на Ада Луис Хъстабъл, една от най-влиятелните архитектурни критички на 20в. В Книгата..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да..
"Небе, голямо колкото земята. С перо и четка за Добруджа" – така е озаглавена антологията, която наскоро излезе от печат и предстои да бъде представена..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg