Захарий Княжески – създателят на първата обществена библиотека в България

Захарий Княжески е български възрожденски просветен деец, книжовник, фолклорист и драгоман (преводач и посредник). Истинското му име е Жеко Петров Русев. Той е роден през 1810 година в село Пишмана (днес Княжевско), област Стара Загора. Изучава занаятите грънчарство и сапунарство. Учи в Стара Загора, Търново, Света гора и във Взаимното училище в Габрово при Неофит Рилски.

От 1832 учителства в Стара Загора. Предприема пътешествие из Близкия изток, Африка и Балканския полуостров. През 1837 г. учителства в Габрово, а през 1838 г. – в Търново. Завършва образованието си в Семинарията в Одеса. През това време развива активна патриотична дейност сред българите. Захарий Княжески приема руско поданство и става драгоман в Руското вицеконсулство в Търново, което по-късно е преместено в Русе.

Между 1845-1847 събира от различни институции и учреждения в Русия книги, учебни помагала и печатарска машина. Изпраща ги в България. Издейства стипендии за българските младежи и девойки, за да учат в Русия. Така той създава първата обществена библиотека в България. Регионалната библиотека в Стара Загора носи неговото име.

Захарий Княжески има заслуги за българския фолклор – записва народни песни, които по-късно са включени в сборника „Български песни“ на руски език от 1855 г. Публикува на руски език етнографски статии „Обичаи на българите при сватба, раждане, кръщаване на деца и при погребения". Сътрудничи на „Журнал Министерства народного просвещения“, „Цариградски вестник“, „Македония“, „Напредък„ и пр. Пише книги по земеделски, езикови и други въпроси. Организира курсове по бубарство. Бори се за земеделска просвета на населението.

За Захарий Княжески разказва в “Нашият ден“ д-р Андриана Спасова от Института за литература – БАН.

Ас.д-р Андриана Спасова
“Много е важно да се говори именно за интересни и по-малко познати днес възрожденци, за да може да излезем от едни христоматийни клишета за тази епоха и да си дадем сметка всъщност какви иноватори са тези хора.

Извършвали са напълно безвъзмездно редица дейности. Нещо, което днес трудно бихме могли да си представим, подобни самоотвержени жестове за развитието на културата и образованието. Затова понякога ни се струват и малко чудновати."

Дейността на Захарий Княжески е свързана с много важни просвещенски центрове – Стара Загора, Габрово и Велико Търново.

"За мен Захарий Княжески е един от първите български възпитаници на одеското образование през ХIХ в., участник в първия литературен кръг. Инициатор е за развитието на модерното българско образование, създава девическо училище. Има многостранна дейност като просветител, книжовник, преводач, фолклорист, учител и драгоман."

Желанието да се помогне на сънародниците

Българите тогава не са имали нужда само от духовна култура, което е още по-впечатляващо. Те са имали съвсем други политически и социални проблеми, но въпреки това съвсем безкористно отиват, учат в чужбина. Буквално започват се молят да им се дадат книги, за да може да ги донесат в България и да ги разпространят чрез преписи, превод…

Всъщност създаването на първата обществена библиотека през Българското възраждане е дело на Княжески. То се осъществява именно с натрупана литература, която той носи от Одеса до Ески Заара, което е днешната Стара Загора.

През 1857 г. той подема инициативата за откриването на женското училище в Стара Загора и по този начин и инициативата за възникване на девическото образование у нас.

Една много интересна книга, останала от него за етапите на бременността и отглеждането на кърмачетата, е “Совети за непраздни жени“.

Днес отново като родители си купуваме подобни помагала и справочници с куп правила. Ето някои от актуалните препоръки, които дава Княжески в книгата:

“Понякога може да й дойде удивителен апетит, ищах за ядене, но когато изпълнението, ако преяде, е свързано с голяма вреда за Младенеца. В такъв случай, тя трябва да яде твърде малко.“

“Ако пие малко вино – 15-20 грама, и то може да е в полза, обаче, ако пие много, може и да я умори.“

Като майка на 10-месечно бебе с изумление виждам, че има прилика с тези наръчници, от които ни делят два века. Например съветите за това да даваме на детето свобода на движенията, да не го ограничаваме.

Интересното е, че той не просто дава конкретни медицински съвети, но превежда и разяснява медицинска и по-малко позната терминология на един достъпен език.

Чуйте Андриана Спасова в звуковия файл.

Разговор на Мария Мира Христова с Андриана Спасова в “Нашият ден“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Стара Загора, Габрово и Велико Търново са трите града, свързани с делото на Захарий Княжески. Доколко личността му е позната в Стара Загора?

Темата коментира в “Нашият ден“ Здравко Георгиев, директор на Радио Стара Загора.

“Той е познат в Стара Загора, защото е оказал голямо влияние за възникване на онази среда след Освобождението, която всъщност поема нататък свободния град и свободна България. И трябва да прави и общината, и държавата.

Заслугите му са огромни и по тази причина Регионалната библиотека в Стара Загора носи неговото име. Когато децата отиват да си вземат книжки или минават покрай библиотеката, надписът седи и чуват името на Захарий Княжески.

Той е част от онази подготовка за свободна България. Нашата свобода не се случва изведнъж, има едни хора, които десетилетия работят за нея.

Та Захарий Княжески е от тези хора, които учат навън, обикалят, събират културата не само на Европа, но и на Азия, Русия и я носят в България, за да можем да направим този скок – от една поробена държава в свободна.

Неговите услуги са в посока на онази събираческа и просветителска дейност. Той носи около 40 сандъка с книги в България. Той е радетел за създаването на библиотеки. Създател е и на девическото образование в Стара Загора.

Ето тези местни герои, които в много случаи са и национални, не попадат в учебните програми, считам това за недостатък."

Чуйте Здравко Георгиев в звуковия файл.