На 19 октомври се отбелязва за пети път Денят на българо-унгарското приятелство. Двата народа винаги са поддържали добри отношения през годините, което е дало възможност и за активния културен обмен между страните ни.
В навечерието на националния празник на Унгария – 23 октомври темата коментира в “Нашият ден“ Сандра Мишкеди, директор на Унгарския културен институт в София:
“Има много българи, които живеят в Унгария. Това са българските градинари, които са започнали да идват в Унгария в края на ХIХ в. и да работят там. Известно време са се връщали в България, но след това са се установили. По този начин унгарците се запознават с българите и тяхната работа и са изградили добро приятелство.
Имаме късмет, че преди 5 години парламентите приеха този ден като Ден на приятелството между двете нации. Празнуваме деня с най-различни събития.
Тази година ще покажем нещо съществено между България и Унгария. Едно списание, което се казва “Хемус“, което се издава в Будапеща. Това е двуезично списание, в което пишат българи, които живеят в Унгария и унгарци, свързани с България. Илюстрациите също са най-вече от българи, които живеят в Унгария.
Изложбата в градинката на “Кристал“ е свързана с председателството на Унгария във Вишеградската група, която съединява Полша, Чехия, Словакия и Унгария. Изложбата показва устойчива мода и дизайн от тези четири страни.
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на 9..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
