На 20 октомври се навършват 10 години от смъртта на Муамар Кадафи. Той е бил убит по време на бягството му от неговия роден град Сирт.
Как се промени Либия и каква е тя днес?
Темата коментира в “Нашият ден“ журналистът Георги Милков, кореспондент в Триполи през 2000 г. по делото, което е заведено срещу българските медицински сестри.
Какво се случи в Либия през изминалите 10 години?
"Ситуацията в Либия и по времето на Кадафи винаги е била интересна. Пак поради казуса с българските медицински сестри ми се е налагало да изследвам племенните общности в Бенгази, в източната част на Либия.
Структурата на либийското общество беше направена така, че да бъде сравнително устойчива по време на управлението на Кадафи, но това не значеше, че там няма проблеми.
Случаят със заразата на децата в Бенгази с вируса на СПИН, сякаш беше още един от тези случаи, които катализират напрежението между племенните общности в източната част на страната и правителството в Триполи.
Това са конфликти с много дълъг процес на развитие. Те са започнали още с идването на режима на Кадафи на власт през 1969 г. Изтласкването на някои част от тогавашната аристокрация, която е била концентрирана в Бенгази около трона на крал Идрис, и идването на Кадафи с преврата пред 1969 г., променя структурата на обществото."
През годините на своето управление Кадафи беше постигнал някакъв баланс и беше успял да контролира всички тези племенни общности.
"В момента проблемът в Либия е между различните племенни общности, там няма такава специфика, каквато имаше в Ирак и след това в Сирия на религиозна основа. Тъй като религиозният план там не съществува. Населението е почти хомогенно, но племенните връзки са това, което прави нещата днес сложни.
Това, което се случи след смъртта на Кадафи, беше съвсем естествено. Самите дни на т.нар. февруарска революция нагнетиха допълнително напрежение и създадоха допълнителни вътрешни връзки между градове, между племенни групи и между кланове.
Най-големият проблем в Либия е, че това вътрешно разделение, което не е само между племенно, но сякаш и между региони, между Източната и Западната част на Либия – между Киренайка и Триполитания – беше използвано от изключително могъщи, влиятелни, както съседни, така и регионални, дори световни световни геополитически играчи.
Така се получи всичко това, което днес имаме на терен. Една много динамична среда, в която сякаш няма как да бъде постигнат мир и съгласие, най-вече заради това, че основни външнополитически играчи са заели позиции от едната и от другата страна.
Повече за прогнозата за предстоящите избори през декември в Либия можете да чуете от Георги Милков в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
