"Обществото под ключ: проблеми на социологическото изследване в /пост/кризисни ситуации“ е монография от д-р Екатерина Маркова, главен асистент в Института за изследване на обществата и знанието при Българската академия на науките. Нейните научни интереси са в областта на методика и методология на емпиричните изследвания, оценка на ефективността на публични политики, социология на труда, уязвимост, демографска промяна.
За резултатите от изследването разказва в “Нашият ден“ д-р Екатерина Маркова.
“Като социолог, се опитвам да разбера какви са причините нашето общество да е толкова различно от останалите. Виждаме колко индивидуалистично общество е българското. Виждаме как хората се справят сами и с пандемията като предизвикателство. А всъщност институциите са ключът, който би дал баланса и би дал възможност за излизане от тази и всяка подобна криза.
Съществуващите досега социално-икономически неравенства бяха извадени на показ, станаха много явни заради ефектите на пандемията.
Виждаме как се появиха образователни неравенства, дигиталните, ако вземем примера с обучението от вкъщи заради локдауна. Виждаме как започнаха да възникват много сериозни проблеми точно във връзка с неравенствата и бедността, с децата в риск, с невъзможността на родителите да упражняват своята професия заради това, че трябва да помагат за това обучение. Родителите станаха учители, съученици, самите учители трябваше изведнъж да започнат да боравят с технологии.
Съществуващите досега проблеми в обществото, и не само в българското, а навсякъде, станаха много видими и много ярки. Има и нови конфликти и неравенства заради пандемията като ваксинационната бедност, която започва да се очертава, държави, които нямаха възможност да закупят ваксини за своето население.
Цялото това противопоставяне на ваксинирани и неваксинирани, на хора със сертификат и без сертификати е ново, защото в някои държави нежеланието да се ваксинираш те спира от това да работиш. Тук имаме много сериозен проблем за решаване – от една страна, етичен, от друга, противоепидемичен. Пандемията създава и нови противоречия."
Във време на ново разделение
"В българското общество не си спомням случай, в който да е имало широк национален консенсус по общозначими социални проблеми. Не сме имали национална стачка, подкрепена от широк кръг от граждани. Разделени сме по всеки един от въпросите, който ни касае пряко. Винаги има протест и контрапротест, мерки и контрамерки, предложения и контрапредложения.
И сега обществото е разделено – едната част иска строги мерки, да бъде въведен веднага локдаун, всички да останат по домовете си, другата иска изобщо да няма мерки.
Главният дебат е изместен в междуличностни и междугрупови конфликти, спорове и напрежение, вместо да се търси личната ни отговорност за начина, по който сме създали институциите в това общество и какво се корени в ниското доверие към тях. Не може да се търси вината на хората. Цялата тази комуникация от страна на политици към хората, че хората сме си виновни, защото българинът е недисциплиниран, необразован и с лошо здраве, смятам че е погрешна. Комуникацията трябва да се съобразява с това какви са характеристиките на българското общество."
Чуйте д-р Екатерина Маркова в звуковия файл.

Редакторът Василена Мирчева разказва в "Нашият ден" какво означaва WWOOFing . Това е програма за доброволчество в биоферми , известна като World Wide Opportunities on Organic Farms (Световни възможности в биоферми). Глобалното движение възниква още през 70-те години и предлага доброволчески труд в биоферми в замяна на храна и подслон с цел..
На 19 ноември в сградата на район "Витоша" се проведе среща на желаещите да се присъединят към първата за София енергийна общност . Инициативата е на община "Витоша" и цели изграждането на фотоволтаична централа с мощност 75 киловата върху покрива на 2. СУ "Академик Емилиян Станев" като част от генерираната енергия ще бъде за нуждите на..
Пловдивска област продължава да заема водещо място по брой аборти сред младежи до 19 години – статистика, която поражда сериозни въпроси за липсата на информираност, профилактика и навици, свързани със сексуалното здраве. В същото време се задълбочава и друг процес – отлагането на родителството към все по-късна възраст. За тези две тенденции говори..
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените преждевременно, коментира в Lege Artis проф. Христо Мумджиев , председател на Българската асоциация по неонатология. Около 10 % от бебетата у нас се раждат недоносени, като се има предвид, че..
Тормозът на работното място представлява поведение, което накърнява достойнството на служителите и може да се прояви във физически, вербални или психически форми. Това подчерта в ефира на Lege Artis Елка Божова , председател на Комисията за защита от дискриминация. По думите ѝ, подаването на "жалби и сигнали" , както и препращането им от други..
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените..
Книгата "Войната за Петрич 1925 г." беше представена по време на тържествата по повод 100-годишнината от Петричкия инцидент или кратката гръцко-българска..
В "Аларма" гостува журналистката от "Свободна Европа" и поетеса Катерина Василева – лауреат на ХLI Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg