Отвъд голямата вселена на полската фантастика

Тази година се честват 100 години от рождението на гениалния полски фантаст, хуманист, сатирик, философ и експериментатор Станислав Лем. Произведенията на Лем засягат различни философски теми: размишления върху технологиите, естеството на интелекта, пречките в общуването и взаимното разбиране, безнадеждността в ограниченията на човешката природа и мястото на човечеството във Вселената. Годишнината се отбелязва с различни събития по света през цялата година. 

На 20 октомври бе представен в литературен клуб „Перото“ новият превод на знаменития роман „Соларис“, както и книгата с разговори „Свят на ръба“. Като част от събитията, посветени на полския фантаст Лем, ще бъде показана на голям екран и лентата на ненадминатия режисьор Андрей Тарковски „Соларис“. Фантастът Станислав Лем, като новатор в жанра и неговата многопластовост в романа „Соларис“, са причината Лем да вълнува толкова читатели, твърди Жоро Пенчев, технически редактор на списание за фантастика – „Shadowdance“.

„Лем иска да покаже на хората, че те не са толкова велики, колкото сами смятат. В неговите романи се изследват границите на човешките възможности, независимо дали насочено навън – към технологиите и развитието, или навътре – ментално и емоционално. Всички чувстваме в човечеството днес едно противопоставяне на наши и на ваши, което в крайна сметка не можем да разберем. Това прави „Соларис“ толкова значим и в наши дни. В романа му „Кибериада“ героите са роботи. Но има няколко теми, той много обича да влиза в нечовешките съзнания, за да демонстрира докъде може да стигне човека и да отправи предупреждение към читателя, много е важно човек да разбира първо себе си, преди да се опитва да разбере другото около себе си. Успял е да предвиди много от съвременните технологии – виртуалната реалност, нанотехнологиите, дори интернет. Той навлиза в научната фантастика, за да успява да каже неща за човешкото съзнание през технология и фантастика, но стига до извода: „Технологията е хубаво нещо, но трябва сме съзнателни какво се опитваме да постигнем с нея.“

Полският журналист Янош Ковалчик казва, че „за Лем научната фантастика е една от неговите маски. Така ли поставя началото на новия жанр и своя стил той чрез тази маска.“ В „Соларис“ Лем използва именно научната фантастика, за да изследва човека, но сякаш най-важният въпрос в този класически роман е можем ли истински да опознаем Вселената, без преди това да сме наясно със скритото вътре в самите нас? Годините на немска и съветска окупация, стръмният път към литературата, човешката глупост, религията и науката, злото в историята, погрешните пътища на културата. Всички тези събития и преживявания за Лем сякаш се отразяват в писането му, много е важно как успява да открехне с книгата си „Кибериада“ към технологиите и бъдещето и дори развитието на технологиите. 

Адаптацията на Тарковски по „Соларис“ от самият Лем в началото не е оценена добре, той смята, че не се обръща към себе си самият герой във филма, каквото е и ролята на неговия персонаж в романа. Редица събития са посветени на Станислав Лем. В момента се подготвя и постановка на ДНК пространство за съвременен танц и пърформанс. „Плаваме по течението на голяма река към непознат океан и се намираме едва в началото на пътешествието“, казва авторът на научнофантастичните шедьоври „Соларис“ и „Звездни дневници“.

"Станислав Лем умира на 27 март 2006 г. на 84-годишна възраст. Злото не е изчезнало оттогава насам, но неговите произведения все така се четат като откровение за това, което не може да бъде постигнато с обикновения, делничен разум.

Като млад мечтаел да стане лекар. Като баща си. Съветската окупация на Източна Полша почти го лишила от тази мечта, но с малко връзки от баща си успял да започне да учи медицина в университета в родния Лвов. Явно обаче съдбата била решила друго, защото обучението му било прекъснато – този път от нацистката инвазия в Съветския съюз. Заради еврейските си корени, Лем е принуден да напусне. Веднага след войната му се отдала възможност да завърши образованието си в Краков, където се преместило семейството. Умишлено обаче той отлагал последния си изпит, за да може да избегне военна служба. Като семестриално завършил, бил задължен да работи всеки месец в родилно отделение. Това, което финално го отказва от медицината, бил видът на кръв. Пък и вече бил започнал с писането."

Повече за фантаста Станислав Лем и събитията, посветени на годишнината му, чуйте в звуковия файл от Жоро Пенчев, технически редактор на списание за фантастика – „Shadowdance“.