Началото на първото българско дружество на Червения кръст се поставя на днешни 25 октомври 1878 г. в Сливен.
По-късно се създава болницата “Червен кръст“, училището за милосърдни сестри. Още първите организации участват активно в подпомагане на пострадали от различни бедствия, но изпращат и мисии за оказване на медицинска помощ по време на войните.
През тази година се навършват 100 години от младежката организация към БЧК.
Първите дружества са учредени още след Освобождението на България през 1878 година. Тяхната цел е подпомагане на болните и ранените от войната. Местните организации възникват както в Княжество България, така и в Източна Румелия.
Популярността им и осъзнатата нужда от съществуването им бързо се разрастват. Започват да получават подкрепата и доброволческия труд на много видни българи. Софийското областно дружество, оглавявано от митрополит Мелетий Софийски, получава подкрепата на областния губернатор Пьотър Алабин.
Уставът на Сливенското дружество, основано на 25 октомври 1878 година, начело с митрополит Серафим Сливенски, е утвърден от генерал-губернатора на Източна Румелия Аркадий Столипин.
На 20 септември 1885 година, след Съединението на България, утвърдена с указ на княз Александър Батенберг, е създадена Националната организация на Българския червен кръст. Само месец по-късно, на 20 октомври БЧК получава писмено признание от Международния комитет на Червения кръст в Женева. Създава се обширна мрежа сред окръзите в страната.
В следващите десетилетия организацията има важна роля за развитието на страната. Поради тази причина царската власт обича да покровителства Червения кръст. Основни фигури на благодеяние са царица Елеонора – втората съпруга на цар Фердинанд, и царица Йоанна – съпруга на цар Борис III. Н. В. Борис III е върховен патрон на Българския червен кръст от 1918 до 1943 година.
Първата изява на Червенокръсткото дружество е по време на Сръбско-българската война (1885 – 1886 г.), където оказва помощ на ранените и спомага за размяната на военнопленници. През 1894 г. оказва помощ на пострадалите от Пожара в Котел. За първи път оказва помощ зад граница на Гръцкия червен кръст през 1897 г.
За основаването и дейността на БЧК у нас разказва в “Нашият ден“ Славита Джамбазова.
“Наистина тази 143-годишна разпознаваема голяма хуманитарна организация служи всеотдайно през всичките тези години на своя народ.
При всички случаи това е организация, която спомогнала не просто и само да бъде помогнато на страдащите и общностите и обществото, но е подпомагала и развитието на държавността в Третата българска държава.
Бидейки такава, през четири войни е подпомагала войните и войниците с подкрепа на ранените и болниците. У нас се прилага Женевската конвенция за размяна на военнопленници по времето на Сръбско-българската война. Неотменно е участието в борбите с опасните заболявания в страната, изпращането на санитарни мисии.
Онова, което прави много силно впечатление, е дейността в самата страна – подпомагането на българите бежанци от Тракия и Македония, от Сърбия, западните покрайнини и особено пострадалите в различни природни бедствия.
Организацията има своето значимо място и в създаването на Съюза за закрила на децата, на Бързата помощ у нас, на организирането на кръводаряването, на масовото обучение на населението по първа помощ.
Чуйте повече за настоящите кампании на БЧК от Славита Джамбазова в звуковия файл.
Снимка: Уикипедия, БЧК
В рубриката "Културен код", в навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители, си припомняме спомени от миналото на програмата "Христо Ботев" чрез разказа на дългогодишния журналист и водещ Стойчо Стоев. В интервю за Terra Култура, Стоев се връща към 1977 година – времето, в което започва своята професионална връзка с радиото , където често..
София – град, който носи женско име, все още няма паметници, посветени на исторически значимите жени, допринесли за обществото. Въпросът защо тези изключителни българки остават в забвение, е в основата на проекта HerStory, който цели да събуди интереса на съвременното общество към техните истории и постижения. В разговор с Веселина Панайотова ,..
На 1-ви ноември Домът на киното ще бъде домакин на TEDxSofia 2024 – събитие, което този път поставя акцент върху образованието. За да надникнем зад темите, които ще бъдат обсъждани, разговаряхме с проф. д-р Десислава Бошнакова. В ефира на предаването "Нашият ден" тя сподели своята визия за нуждата от промяна в образователните модели и..
Тъмната страна на "чудовището" "Телеграм" – тайни групи за детска порнография, продажба на наркотици и други незаконни дейности – коментират в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Никола Тулечки, лингвист, експерт по данни в "Онтотекст", част от екипа на Factcheck.bg и един от основателите на Сдружение "Данни за Добро" и Десислава Колева,..
Днес, 28 октомври, Православната църква отдава почит на Света великомъченица Параскева от Икония и преподобна Теофана, известна още като царица Теодора Българска. Тези две забележителни жени, посветили живота си на вярата и милосърдието, оставят трайни следи в християнската традиция и духовната история на Балканите. През февруари 2022..
Тъмната страна на "чудовището" "Телеграм" – тайни групи за детска порнография, продажба на наркотици и други незаконни дейности – коментират в..
Старата каменна сграда на Музея на анадолските цивилизации в Анкара събира една от най-богатите колекции с древни находки в света. Това е бивш покрит..
След вчерашните парламентарни избори за Народно събрание, социологът Яница Петкова от агенция "Галъп" сподели първите резултати в предаването "Нашият..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg