Проектът на Валентина Шарра "Сълзи без тъга", създаден специално за галерия „Структура“, е посветен на смъртта като продължение на живота. Този странен проект отива в различни посоки и изследва един проблем от различни ъгли, а може би ни помага да се страхуваме по-малко от смъртта. Неудовлетворена от нейното отричане, неприемане и неразбиране, авторката се опитва да възстанови връзката между отделните елементи на космическия цикъл, такава каквато е съществувала още в древните култури.
Шарра базира изследването си на исторически позовавания, които доказват мъдростта по отношение на възприемането на смъртта. Изградените системи от вярвания и ритуали подпомагат процеса на дълбоко и спокойно проникване в смисъла на съществуването на земята и пътешествието на душата отвъд границите на телесното.
В днешно време жизненото дихание, психе, е загубило водещата си роля да съживява грубата материя. Духовният принцип е отстъпил място на тялото като поддържащо живота, а душата е само негов гост. Смъртта се отнася единствено до машината-тяло и неговото счупване.
Разкъсаната връзка душа-тяло не само превръща приемането на края в невъзможна мисия, но и се отразява върху живота на земята, подчинен единствено на нагоните на тялото. Валентина Шарра е убедена, че за да променим това и да „вдъхнем живот“ на съвременната култура, трябва да започнем от точката, от която няма връщане назад – смъртта.
В изложбата са представени: надгробия (нова естетическа концепция за западните надгробия и опит за преформулиране на техните канони чрез концепцията за „окачената скулптура“, като елемент между живота и смъртта), домашни олтари (съживяване на практиката на притежаване в дома на символични обекти, като места за съхраняване на молитви), машина на времето (показваща непрекъснатия цикъл между живота и смъртта) и книга-игра (написана от Валентина Шарра и придружена от графики, създадени от Виктория Стайкова по авторските първоначални рисунки към проекта; направена като сложен обект, книгата олицетворява вярванията на Шарра, че играта е ключов елемент в приемането на концепцията за смъртта).
Художничката акцентира върху смисъла и красотата на загубените ритуали, празнуващи смъртта. Дългият път към отвъдното е важен, като част от дихотомията минало-бъдеще и в противовес на днешния презентизъм, според който не съществува нищо друго освен Тук и Сега. Обектите на Валентина Шарра са произведения на изкуството, но могат да имат и утилитарен характер – да се използват във всекидневието като част от разбирането ѝ за взаимосвързаността на процесите.
Изложбата "Сълзи без тъга" може да бъде видяна от 5 ноември до 4 декември 2021 г. в галерия "Структура"
Снимки – галерия „Структура“
Чуйте повече от звуковия файл.
Валентина Шарра е родена през 1983 г. в Рим. След магистърска степен по право и множество специализирани курсове по фотография тя получава дипломата си с отличие през 2013 г. в Академията за изящни изкуства в Рим с дипломна работа на тема „Les espaces en friches“ („Пустеещи земи в градското пространство“), написана по време на програмата за обучение във Villa Arson, Ecole nationale supérieure d’art в Ница, Франция. Понастоящем живее и работи в София, където през 2018 г. завършва магистърска степен по скулптура в Националната художествена академия.
Нейните творби са интервенции на място, които преминават от фотография към инсталация, от скулптура към звук; някои от тях са постоянни творби в публични пространства или в природни обекти, включително “Acqua Non Potabile”, пластмасов фонтан за конкретно място, поръчан от Българския фонд за жените за Европейска столица на културата Пловдив 2019; „Пътеката на трептящите камъни“, наземно художествено произведение в скалите край Струпаница, Луковит; “Vita” в Националния парк Мурджия, Италия; “Entre terre et ciel”, постоянна инсталация на входа на болница Арше в Ница, Франция.
От 2016 г. насам тя провежда специфично изследване за каменната скулптура, при което начинът на действие не е насочен към оформяне-лепене-придаване на форма на камъка, а фокусът е върху израстването-изграждането или трансфигурирането на потенциала на самия камък. Скулптурите й са пряко следствие от първоначалната форма или от геоложкия строеж на камъните. Всеки камък е избран заради способността му да внушава и заради способността му да се превръща.
През 2019 и 2018 г. Валентина Шарра е подкрепена от Програмата за подкрепа на наградата „Гауденц Б. Руф“. През 2020 г. получава стипендия в Akademie Schloss Solitude, Щутгарт в рамките на Източноевропейската програма за обмен.
Работи в областта на фотографията, инсталацията, скулптурата и звука. Много често работите ѝ са намеси в конкретно място. От 2016 се занимава главно със скулптура в камък, но без да го моделира, а като акцентира на потенциала на материала. Работите й са директно следствие от оригиналната форма на камъка. Всеки камък се избира заради собствените му дадености и възможности да се превърне в нещо друго. В момента живее и работи в София.
Автори от Добрич гостуваха с творческа вечер и литературно четене в Дом "Дора Габе" в София. Писателят Красимир Бачков, автор на сборниците "Някъде там" и "Разкази от този и онзи свят", и Петранка Божкова – поетеса и журналист, дългогодишен кореспондент от Добрич за БНР Радио Варна, представиха свои творби. Среща със столичната публика имаше и..
Преиздадоха " Джобен психотерапевт " на Сузана Макмахън Това е книга, помогнала на милиони хора в цял свят да разберат себе си и сами да си помогнат. Тя предлага отговори на въпроси, които за мнозина са жизненоважни, като се започне от "Кой съм аз?" и "Какъв е смисълът на живота?", и се стигне до "Какво мога да контролирам?" и "Как да приема себе..
Живописецът и уебдизайнер Любомира Попова говори в "Нашият ден" за брандирането при създаване на културни събития – за следването или избягването на трендовете, за подходящите и неподходящи визуални елементи, за сложните и прости послания. "Съвременният творец е много по-свободен да бъде себе си, да изразява концепциите си по начина, по който..
"Знаете ли, че ако зиме ядеш пресни краставици, устата ти мирише на пролет", смята Антон Павлович Чехов. От него можем да разберем и друго – какво ни носят, а и взимат, невъзможността, загубата на илюзиите и сложния любовен танц на привличане и отблъскване. Поне така е в "Краят на градината" – историята за неговия начин да обича, история, която той..
Днес (9 април) от 18 ч. в Новата конферентна зала на Софийския университет ще бъде представена книгата на Франческа Земярска "Маска и глас в творчеството на Маргьорит Юрсенар". В "Нашият ден" литературоведът Камелия Спасова разказва повече за този своеобразен разговор между Земярска и първата жена, станала член на Френската академия през 1980..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
Изложбата "Атон в рисунки и фотографии" на известния художник Андрей Янев и проф. Мирослав Дачев , която бе представена, под патронажа на президента..
Темата за литературата в учебната програма на децата ни тлее и периодично припламва в публичното пространство, подета от различни говорители, водени от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg