Климатичната конференция на ООН в Глазгоу е последната възможност глобалното затопляне да бъде ограничено под градус и половина по Целзий. Това заяви в речта си в неделя при откриването председателят на конференцията Алок Шарма. COP26 започна с едноминутно мълчание в памет на жертвите на Covid-19. Експертите смятат, че за да се ограничат задълбочаващите се негативни ефекти от глобалното затопляне, то трябва да се ограничи до градус и половина по Целзий в сравнение с прединдустриалните времена.
Целта, заложена в Парижкото споразумение на COP21 през 2015-а, беше оптимално повишаване до 2 градуса по Целзий. Учени и активисти обаче настояват целта да бъде ревизирана, а реалните мерки за ограничаване на климатичните промени да се увеличат.
Темата коментира в “Нашият ден“ Юлиан Попов от Международната климатична фондация.
“Съществено за тази конференция е, първо, че тя трябва да потвърди амбиции, които бяха заявени в Париж 2015 г., но по-скоро като пожелателни. Сега страните се събират, за да заявят конкретно какви национални цели се ангажират да постигнат. С тези цели те вече трябва да се съберат в един общ модел, за да се види изчислени какво увеличение на температурата ще стигнат.
Очаквам първо да се потвърдят тези ангажименти, които поеха много държави в ЕС, САЩ, Япония и други големи икономики. Те се ангажираха с т.нар. "нетна въглеродна неутралност" до 2050 г.
Китай и Саудитска Арабия поставиха за себе си цел 2060 г. А вчера Индия, която е много голям емитер на въглероден двуокис, се ангажира с цел 2070 г. В следващите 10 дни ще очакваме други заявления и ангажименти от отделни страни."
Горите
"Важно заявление от вчера е това за горите. Страните се съгласиха до 2030 г. да се прекрати намаляването на изсичането на гори."
Президентите на Китай и Русия няма да отидат на срещата – ще се случат ли планираните цели без тези огромни икономики
"Президентът на Китай не е напускал страната, откакто започна кризата с Covid. Те просто не пътуват в момента. Това не е някаква заявка срещу целите на климатичната конференция.
Специално Китай е направил изключително много в развитието на новите технологии. Те са водещата страна в света в инсталиране на соларна и вятърна енергия. Половината електрически коли се продават в Китай. От Китай може да се очаква този ангажимент.
Русия е постоянно противопоставяща се. Тя на практика живее на основата на износ на по-силни горива, но тя също пое ангажимент за 2060 г."
Има ли алтернатива и сигурни ли сме в позитивния ефект
"Светът технологично е готов. На практика възобновяемата енергия е най-евтината енергия. Дори изграждането и поддържането на нова соларна или вятърна централа е по-евтино, отколкото само оперирането на газова или въглищна.
Няма никакво съмнение, че развитието на алтернативните горива има вече огромно влияние върху намаляването на емисиите.
Намаляването на емисиите трябва да се мери не спрямо това, което е било миналата година, а спрямо това как би изглеждал светът без тези технологии."
България
"С голямо съжаление мога да кажа, че в България климатична дипломация на практика не съществува. Това е огромен проблем, защото България постоянно се заварва неподготвена за резултата от тези глобални процеси. Ние сме част от процес, който тече вече 30 години и трябва да го познаваме, за да можем да предвиждаме какво ще се случи."
Чуйте Юлиан Попов в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ и Боряна Каменова, директор Дирекция „Политика по изменение на климата“ в МОСВ.
“Очаква се на глобално равнище повече държави да поемат амбициозни цели по отношение на климата. ЕС отдавна заяви своята нова и по-амбициозна цел от 55% намаление на емисиите на парникови газове до 2030 г."
“Зелената сделка“ е дългосрочната стратегия на ЕС, а излезлият наскоро законодателен пакет от предложение на ЕК – “Подготвени за цел 55“ – е вече приложното законодателство.
Вече започнаха преговорите по отделните досиета в този пакет. Той включва много изменения на съществуващи директиви и регламенти и нови такива във всички сектори на икономиката."
Важното за България
"Постигане на правилния баланс между амбиция и социална поносимост, защита на конкурентоспособността и изобщо защита на националните интереси."
Чуйте Боряна Каменова в звуковия файл.
С началото на Новата година Марк Зукърбърг, собственикът на Фейсбук, съобщи, че Meta – компанията майка на Facebook, прекратява програмата си за проверка на фактите от независими експерти и ще възприеме т.нар. "модел на общностни бележки". Започнаха дискусии във всички социални мрежи – до какво би довело това във времената на фалшивите новини и..
За протестите в Грузия, дори и на Коледа и Нова година, разказва от първо лице Темука Капанадзе, инженер, един от многото протестиращи в Тбилиси през последните месеци. "Отначало протестите бяха малки, а после, когато разбрахме, че искат да спрат преговорите за членството ни в ЕС, тогава голяма маса хора реагира и протестите станаха големи. Дори..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси в предаването "Законът и Темида". Калин Тихолов: "Притежавам наследствен имот, който е бил одържавен по време на комунизма. В средата на 50-те години на виналия век през парцела е прокаран уличен водопровод. Имотът ни е възстановен..
Какви са конституционните ребуси в началото на новата година? Това е темата на юридическото предаване на програма "Христо Ботев" "Законът и Темида". Какво целят внесените проекти за изменение на Закона за съдебната власт? Наистина ли предполагат реални реформи в съдебната власт? Д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в..
Столичната община започва нова инициатива, наречена "По-голям брат/сестра", която има за цел да осигури подкрепа, приятелство и вдъхновение за децата, живеещи в центрове за настаняване от семеен тип. Програмата е подготвена по инициатива на заместник-кмета по социални дейности Надежда Бачева, която сподели повече за нея в ефира на "Нашият ден". Какво е..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg