Цикълът търси различни знайни и незнайни „състояния“ и значения на точката, в които можем да я видим, използваме, а понякога само да усетим. За някои науки тя е „абстрактен обект“, за други е „опростяване“, за трети е край или начало; „забавяне“ или пауза.
Тя е още небесно тяло, географско понятие, но и обозначена екологична катастрофа – „точка, от която няма връщане назад“. В цикъла тя се „появява“ и като „критична точка на разрушаване“ и точка във взаимоотношенията между хората и обществата.
А какво се случва с представите ни за нея, когато тя стане част от многоточие или двоеточие? Още по-интересен е спорът, когато тя „изчезне“ в идеите на „Безточковата геометрия“ или „Летящите покриви в архитектурата“.
Контекстът определя представите за понятията, но в този цикъл точката определено излиза от контекста, в който най-често я употребяваме и създава свои различни светове.
За нея говорят: математици, литературоведи, логици, философи, географи, астрофизици, статистици, еколози, музиканти, архитекти, художници, дизайнери. Във всеки епизод от цикъла, те често водят задочен спор за приложението на точката и с аргументи обясняват значението и важността ѝ в тяхното поле и интереси.
В епизод 1: „Първото прозорче към света“ се поставят фундаменталните представи за точката в геометрията, езика, статистиката, философията и астрономията. За геометрията тя е: „нищо, част от абстрактен, въображаем свят на математиката“ и в същото време точката е „първият геометричен обект“. В астрофизиката за точка се приемат „всички небесни тела, към които астрономите насочват телескопите си“. Точката е „любопитство към света, защото „звездите нехаят как ги наричаме и по-важно е удивлението...“. За езика, „начало на точката трябва да се потърси още в древността, когато някои народи са използвали кръстче, вместо точка, а древните гърци са я поставяли горе, вместо долу, където я поставяме сега.“ Опитът да изясним какво е точката в различните нейни светове носи познание, забавление, понякога хумор или кратък спор – има ли я или я няма. И защо нещо, което често приемаме за фундаментално, всъщност съвсем не е така. Слушайте в епизода.
В епизода участват: проф. Тинко Тинчев, логик – математик от катедра „Математика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, доц. Йордан Ефтимов, литературовед и гл. ред на „Литературен вестник“, доц. Борис Грозданов, от катедра „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“, доц. Тодор Велчев, астрофизик от катедра „Астрофизика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и ас. Бойко Амаров, от катедра „Статистика и иконометрия“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Музиката в цикъла е любезно предоставена от автора ѝ Петър Йорданов - Бъни от албума му „Buny Verse“.
Сдружение "Професионален форум за образованието" започна нов проект, насочен най-вече към младите, желаещи да отделят време и енергия за общественополезни цели. Първото събитие по проекта беше форум на 24 октомври с участието на ученици и студенти от София, както и организации, занимаващи се с различни социални каузи и доброволчество, които..
Наталия гостува в предаването "За думите" на 29 октомври – Ден на бесарабските българи. Държи в името на празника да се споменават и българите от Таврия (българските преселници от Бесарабия, царска Русия, които след 1856 г. попадат в пределите на Княжество Молдова и след няколко години, принудени от лошото отношение на молдовската власт и подмамени..
Каквито и думи да цитирам от разговора ни с д-р Бисерка Йовчева – все ще са подходящи за заглавие. За тези, на които името е познато, но не се сещат откъде, ще напомня. Тя стана известна като "жената, която пусна влака", след като се обади на премиера Дянков, че стотина ученици от Шумен и Търговище мръзнат мокри и гладни на Централната софийска гара...
Необятна територия за размисъл и коментар, в която предоставихме домакинството на д-р Валери Цеков. На разбираем език поставихме на обсъждане с нашия гост основни сюжети: науката и практиката в помощ на лекарите, новите технологии, иновациите в хирургията, ортопедията и образната диагностика. В последните години нашата медицинска общност по никакъв..
"Кръвта вода не става" – тази стара мъдрост в различни варианти се среща в устния фолклор на почти всички народи. За нас – българите, тя ще рече, че независимо от причините за преселванията, независимо от разстоянията и континентите, българите си остават българи запазвайки вярата, традициите и обичаите си. В края на 18 век, след войната между..
105 години от създаването си празнува Общинският драматичен театър "Боян Дановски" в Перник. Театърът е създаден през 1919 година под името..
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" открива втората си изложба "Поколение ботокс" на 31 октомври от 18.00 ч. Експозицията..
След Световния ден на инсулта в Lege Artis разговаряме за съвременните възможности за овладяване на инсулта с доц. Росен Калпачки , началник на Клиниката..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg