Къде е мястото на темата за енергийната бедност в последната версия на “Плана за възстановяване и устойчивост“? Как енергийната бедност може да влезе в българското законодателството? Какви са последствията от задълбочаващата се енергийна криза в Европа?
Темата коментира в “Нашият ден“ Минчо Бенов, директор на фондация „Хабитат България”:
Това е един много сериозен проблем, който засяга много домакинства. Темата за енергийната бедност е изключително остра за България. Повече от 27% от населението в България по данни на Евростат са енергийно бедни при среден показател за европейските страни от около 6-7%.
Основните причини за енергийната бедност са две. От една страна, е цената на енергията, която обуславя нивото на разходите, необходими, за да се поддържа един дом топъл през зимата и съответно да се охлажда през лятото. От друга страна, състоянието на жилищата.
В България доходите са относително ниски, особено, ако трябва да ги разглеждаме в сравнителен план с останалите европейски страни. Широко известно е също така, че един от най-големите проблеми на жилищния фонд в България е изключително големият процент на неподдържани жилища, които са в изключително лошо състояние.
Енергийното обновяване на многофамилните жилищни сгради е нещо, което е предвидено в един от проектите на “Плана за възстановяване и устойчивост“.
Тъй като отново се предвижда саниране на тези жилищни сгради с грантово финансиране от 100% за всички, което е един порочен и неустойчив модел.
Нашето твърдо убеждение, такива са били и препоръките ни, е тази субсидия от 100% да бъде насочена към домакинствата, които са с ниски доходи и не могат да си позволят самостоятелно участие в тези мерки за обновяване на жилищните сгради, а от останалите домакинства да се изисква съфинансиране на тези подобрения, тъй като става въпрос за частно притежавани имоти и би трябвало помощта да бъде внимателно насочвана там, където е най-необходима. Иначе се получава един такъв парадокс, че семейства със средни и по-високи доходи придърпват тази субсидия за сметка на тези, които са най-нуждаещи се.
В момента се прави и друго усилие – да бъде създадена дефиниция за това какво е “енергийно бедно домакинство“, което ще улесни този процес на подпомагане и на внимателно насочване на помощи там, където са най-необходими."
Чуйте Минчо Бенов в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ и Светослав Стойков, експерт в Екологично сдружения “За земята“:
“Лятото направихме едно проучване от Екологично сдружения “За земята“ в района на Велинград, целящо енергийно бедни домакинства. Целта ни беше да отчетем каква е настоящата ситуация с енергийните помощи, които се раздават – за дърва, за нискокачествени въглища. Как цялата ситуация влияе на качеството на въздуха и допринася за изменението на климата. Утре ще публикуваме резултатите от това проучване на страницата на сдружението.
В България имаме изключително висок процент на домакинства, които не могат да поддържат адекватни нива на топлина в жилищата си през отоплителния сезон и това е много тревожно.
Близо една трета от домакинствата изпитват сериозни затруднения с навременните плащания към доставчиците на енергийни услуги. Ниските доходи са ключовият фактор за това нещо.
Проучването беше насочено към три конкретни групи. Разгледахме изцяло групи с ниски доходи – пенсионери, ромски домакинства и млади семейства с деца. Резултатите бяха изключително интересни. Виждаме желанието за промяна на ситуацията и в трите разгледани групи."
Промяната
"Промяна е възможна, но тя ще се случи цялостно – с изработване на образователни програми, на материали, на така очакваната реформа за едно гише, в което да се предоставя цялостната информация за абсолютно всички програми, по които едно домакинство би могло да кандидатства – както за енергийна ефективност, така и за интегриране на възобновяеми енергийни източници, така и за промяна и подмяна на отоплителни уреди с по-ефективни."
Чуйте Светослав Стойков в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ и Иван Велков от Българската фасилити мениджмънт асоциация:
“Никога конюнктурата не е била по-добра да настояваме за устойчиви решения в сферата за енергийната ефективност. Нашата Асоциация се занимава с хора и компании, които успешно прилагат техническите решения.
Новите, съвременни тенденции в материалите и сградното строителство, които успяват буквално технократски и количествено стойностно да докажат, че при инвестиране в подобни дейности и процеси, енергийната ефективност може да се превърне в един от задължителните инструменти за решаване на проблема за енергийната бедност и като цяло със социалните проблематики на държавата. Но те не трябва да бъдат поставяне на една плоскост.
Нуждата от инвестиции в решаването на проблемите е задължително условие и колкото повече хора се включат в него, толкова по-бързо ще намерим решение. Но не задължително за сметка на субсидиране и безплатни бюджетни средства, които като правило винаги са недостатъчни, за да се обхване в цялост проблемът. Нуждата от тази програма, според мен, става очевидна за всички, особено след последните няколко дни, в които темата за климатичните промени и решенията на срещата в Глазгоу сякаш изостриха вниманието на всички към тематиката.
Откриваме все по-образована и информирана група от крайни ползватели, живущите в тези сгради, които имат нужда от подобни процеси. Нашият проект не си поставя за цел да реши кардинално всички теми и въпроси, но да намери методите и инструментите, чрез които те да се превърнат в една национална, дългосрочна стратегия и програма за развитие.
Чуйте Иван Велков в звуковия файл.
В рубриката "Разговорът" Люба Батембергска от фондация "Малките стъпки" представя вдъхновяващата инициатива "Граждански бюджет за ученици". Целта на проекта е учениците да получат възможност да управляват бюджет, който да подкрепя техните идеи, като така се приобщават към демократичните процеси още от ранна възраст. "Темата за демократичния..
Насочваме внимание към живота на мигрантите в България в Международния ден на мигрантите. В "Нашият ден" чуваме гласа на Бисрат Можо , имигрант от етиопски произход, с когото говорим за чувството на безопасност, за толерантността и дискриминацията в обществото ни. Бисрат живее нормално, общува с образовани и добронамерени хора и..
Д-р Лъчезар Томов , преподавател по информатика, информационни технологии и история на науката в Нов български университет, човек с дългогодишен опит като учител в българското средно училище и баща на 16-годишната Ема, разказва в "Нашият ден" за проблемите на средното ни образование , пречупени през случки от битието му на родител. Защо..
В предаването "Време за наука" гостува доц. Боряна Ангелова-Игова , която споделя своите впечатления и анализи за настоящото състояние на спорта в България. Тя изразява оптимизъм, като отбелязва, че изминалата година е била изключително успешна от спортна гледна точка. Карлос Насар: Чакат ме нови предизвикателства, изтощен съм от емоции..
Децата и техните права често остават на заден план, когато става въпрос за климатичната криза. Според Иван Куцаров от мрежата за гражданско действие "БлуЛинк", именно този аспект е във фокуса на новия проект "Околна среда, права и деца". В интервю за предаването "Време за наука" той обяснява как климатичните проблеми и правата на децата са тясно..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Обичам пица, харесвам италианския футбол, обожавам Венеция и Таормина; встрастен съм в мелодиката на Нино Рота и маестро Мориконе, имам лични истории със..
Седем произведения на Любен Димитров са включени в изложба в галерия "Квадрат 500". Те са собственост на Националната галерия, Софийската градска..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg