26-ата конференция на страните по изменението на климата на ООН (COP26) тече в Глазгоу, Шотландия и онлайн от 31 октомври до 12 ноември 2021 г. Няколко са значимите споразумения досега:
• За защита на горите по света, като сред държавите, подписали споразумението, са Бразилия, Русия, Китай и Индонезия, където са 85% от световните гори, ще бъдат отпуснат 15 милиарда паунда за спасяване на горите, а Джо Байдън обеща, че САЩ ще дадат до 9 милиарда долара за опазване на горите.
• За намаляване на емисиите на метан с 30% до 2030 година. Инициативата е на Съединените щати и ЕС. Тя беше подкрепена от близо 90 държави като повече от 80 държавни лидери подписаха инициативата, с изключение на Китай, Русия и Индия – едни от най-големите световни замърсители с метан.
• Над 40 държави, включително САЩ, ЕС, Китай, Великобритания и Индия се договориха да приложат план за ускоряване на развитието на зелените технологии.
Докато стотици политици, активисти, бизнесмени, учени и журналисти от над 200 държави присъстват на срещата за климата в Глазгоу с мисъл за постигане на по-чиста Земя, по-чисти почва, вода, въздух и храна, а хиляди хора по света следят срещата онлайн, сме свидетели на снимки на захвърлени безразборно пластмасови бутилки в залите и в района на срещата .
Междувременно от международния изследователски консорциум Global Carbon Project съобщиха, че глобалните емисии на въглероден диоксид, причинени главно от изгаряне на изкопаеми горива, се очаква тази година да достигнат нивата от преди Covid пандемията, като въглеродното замърсяване от Китай нараства почти до 1/3 от общото за целия свят.
Емисиите от газ и силно замърсяващи въглища ще нараснат повече през тази година, отколкото паднаха през 2020-та, заради предизвиканото от пандемията икономическо забавяне, сочи годишната оценка на консорциума. Тя беше публикувана по време на Конференцията на ООН за климата в Глазгоу, на която представители на повече от 200 страни обсъждат начини за декарбонизиране на глобалната икономика и намаляване на заплахата от катастрофално затопляне.
С обобщение на постигнатото досега в Глазгоу – Веселин Паунов, кореспондент на БНР в Лондон:
„Форумът в Глазгоу е едно от събитията на годината, защото става дума за оцеляването на планетата и бъдещето на човечеството. Отделен е въпросът какво и как може да се направи и доколко има лицемерие в подобен форум. Това, което се случва на конференцията на ООН за климата е по първите страници на вестниците в Обединеното кралство и по телевизиите. Първите два дни бяха най-помпозни, защото световните лидери участваха в ред инициативи и поемане на обещания.
Жалко е наистина, че лидерите на Китай и Русия, не дойдоха но те все пак изпратиха делегации.
Всички държавни глави заявиха как смятат да спазват Парижкото споразумение. Българският служебен премиер Стефан Янев също.
Дойде и най-богатият човек на планетата Джеф Безос, който отпусна 2 милиарда долара за възстановяване на най-тежко засегнатите от климатичните промени райони. Очаква се Безос да задели 10 милиарда долара за екопроекти.
Принц Чарлз заяви: „Разковничето за успеха в борбата с климатичните промени е привличането на частния сектор в сферата на финансирането.“, а кралица Елизабет изпрати послание към участниците в срещата.
На срещата в Глазгоу е и известният актьор Леонардо ди Каприо. Точно чрез такива хора, които са примери за подражание, посланията за борба с климатичните промени стигат до повече хора.
Екоактивистите шеговито наричат срещата KOP (Kick out the polluters – Изритайте замърсителите) вместо COP (Conference of the parties – съкратеното име на климатичната среща, чието пълно название е: Конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата).
Световните лидери отстъпват място на преговарящите екипи на държавите, които трябва да изложат в подробности плановете си, свързани с климата в оставащите дни до края на форума.
Постоянно има протестиращи активисти, събират се пред сградите на енергийни компании, няколко души бяха арестувани. Активистите демонстрират срещу кооперативния greenwashing“.
(* При greenwashing зеленият PR и зеленият маркетинг се използват измамно, за да се убедят обществеността, че продуктите на организацията, целите и политиките ѝ са екологични. Нарастването на greenwashing, съчетано с неефективно регулиране, допринася за скептицизма на потребителите към всички екологични претенции, а много корпорации използват зеленото измиване, за да подобрят общественото възприятие за своите марки.)
Новината от 4 ноември е, че над 40 държави са готови да се откажат от използването на въглища, включително страни, чиято енергетика зависи почти изцяло от въглищата: Полша, Виетнам и Чили. Но някои от най-зависимите от въглища държави като Австралия, Индия, Китай и САЩ не са поели подобен ангажимент. Изгарянето на въглища има най-голям принос за климатичните промени. Конкретните държави поемат ангажимент да прекратят всички инвестиции в нови проекти с въглища като у дома, така и в чужбина.
„Британският министър на енергетиката Куази Куартенг заяви, че „се вижда краят на въглищата“, но министърът на бизнеса в сянка Ед Милибанд изтъкна, че големите потребители на въглища са извън сделката и че не се споменава нищо по отношение използването на нефт и природен газ.
BBC коментира, че въпреки напредъка в намаляването на използването на въглища в света, статистиката показва, че през 2019 година около 37% от произведеното електричество се дължи на въглищата.
По въпроса с лицемерието, един пример е Борис Джонсън, който се прибра от Глазгоу в Лондон с частния си самолет, но критики се отправят не само от екоактивистите, но и от световни политици, например мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор директно обвини лидерите в лицемерие.“
Дали тази среща ще постигне успех?
„Очакванията не са големи. Обещанията се прекрасни, това което се казва, е чудесно, Вече виждаме и пари се заделят, тръгва финансиране, световните лидери ще спазят обещанието си да дадат 100 милиарда долара на развиващите се страни, има и участие на частния сектор, но има и песимизъм. Унищожаването на горите, например, се е увеличило през 2014 г. след подобна инициатива, каквато беше направена и сега.
Едно са приказките, друго са делата и от волята на всички ще зависи постигането на някакъв напредък - глобалното затопляне да се задържи под 1.5 С. Островните нации са силно обезпокоени, тъй като при затопляне и повишаване нивото на Световния океан, малките острови може да останат под водата.“
Снимки: БГНЕСВ Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
"Чрез различните теми и интересни събеседници идеята ми бе предаването "Следобед за любопитните" да предизвика слушателския интерес към науката, споделя в предаването журналистът и директор на програма "Христо Ботев" Кин Стоянов. "Следобедът е едно особено състояние на денонощието, където човек дори да е малко по-поспалив и по-късно да се..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Началото на годината е време за предположения и надежди. В рубриката "Моментна снимка" с драматурга Майя Праматарова се коментират спектакли от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg