Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Главен герой

Проф. Александър Рачев: Винаги съм се връщал с удоволствие в България

| обновено на 10.11.21 в 10:00
Снимка: www.mccormick.northwestern.edu

Проф. дтн Александър Рачев от Института по Механика – БАН е един от учените, включени в класацията на университета в Станфорд за най-влиятелни учени в света.

Проф. Рачев се дипломира като строителен инженер по специалност “Промишлено и гражданско строителство“ в Инженерно- строителен институт в София през 1963 г. През същата година постъпва като стажант научен сътрудник в Института по техническа механика – БАН.

В Академията преминава цялата му научна кариера и през 2004 г. се пенсионира като професор и ръководител на секция по “Моделиране на биологични среди“ и процеси.

През 1969 г. защитава докторска степен по “Приложна механика“, като задочен аспирант към Полската академия на науките във Варшава, а 15 години по-късно става първият доктор на науките в областта на биомеханиката.

Научната му дейност е в областта на приложната механика, а от 1972 г. изцяло в областта на биомеханиката на кръвоносните съдове. Той е един от основателите на научно направление “Биомеханика“ към БАН през същата година.

Публикувал е над 320 научни статии – самостоятелно и в съавторство в реномирани международни и чужди издания.

Повечето от трудовете му са на английски език, но отделни публикации са на руски, френски, полски и японски.

Има над 3300 цитирания в монографии, учебници и научни статии. Неговите най-значими научни постижения са получили широко международно признание.

Биомеханика

Биомеханиката е интердисциплинарна област, включваща теоретични и експериментални изследвания на механично то поведение на живи системи . В частност в нея се изучават структурите и функциите на човешкия организъм на макро-, микро- и наноравнище. След дешифрирането на човешкия геном се развива нова област на биомеханични изследвания – динамични и реологични свойства на ДНК и белтъчните молекули.

Изследванията са ориентирани към подобряване на диагностицирането и терапията на заболявания като ортопедични травми, сърдечно-съдови нарушения и ракови тумори, както и към прилагане на нови подходи при проектиране на протези и ортези. Биомеханичните изследвания подпомагат също изследванията в областта на роботиката и спорта.

Проф. Александър Рачев е главен герой в “Нашият ден“

“Където и да съм пътувал по света и работил, винаги съм писал във всички публикации, че съм учен от България и с удоволствие съм се връщал тук. Една от най-приятните части на пътуването в чужбина е връщането вкъщи. Може би е някакво особено чувство на носталгия, подобна на любовта към децата. Те не са най-хубавите, най-умните, но са си нашите деца и това е достатъчно основание да ги обичаш.

По същия начин България сигурно не е най-прекрасната страна, нашият народ не е допринесъл най-много за световната култура или наука, изкуство, но имаме този народ и тази страна и това е достатъчно основание да ги обичаме.

За да не тръгват нашите деца на Запад, да гласуваме умно. И не само да обичаме България, но да се чувстваме и удобно в нея, защото това е отечеството ни."

Успехът

"За успеха се изисква известна доза способност и талант, но като изключим гениалните хора, за които това е призвание, научната кариера е професия и както във всяка професия се изисква малко способност, много труд, смелост, търпение и шанс."

Чуйте проф. Александър Рачев в звуковия файл.

Снимки: bas.bg, www.mccormick.northwestern.edu


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Антоанета Василева

Рекорден брой сигнали за онлайн насилие над деца

Рекорден брой сигнали за онлайн насилие над деца са постъпили през последните две години – за това алармира Антоанета Василева, експерт по онлайн безопасност и координатор на Националния център за безопасен интернет. Най-уязвимата група са младежите на възраст между 10 и 14 години. 99% от сигналите са за момичета, само 1% – за момчета. Ето какво сочи..

публикувано на 15.07.25 в 16:15
Проф. Милен Замфиров

Новите технологии в съвременния образователен процес

Как технологиите променят образователния процес, има ли екранен аутизъм и какви са предимствата на новото поколение в променящата се технологична среда – разговор във "Време за наука" с проф. дпн Милен Замфиров , декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Проф. Замфиров коментира..

публикувано на 15.07.25 в 12:45
Денис Иванов

СофтУни организира уебинар на тема "AI за архитекти"

Как изкуственият интелект подпомага работата на архитекта, научаваме във "Време за наука" от Денис Иванов . Утре от 19 ч. на сайта на СофтУни ще се проведе безплатен онлайн уебинар на тема "AI за архитекти – оптимизиране на проектирането и скъсяване на сроковете". По думите на Иванов изкуственият интелект трудно ще навлезе в административното..

публикувано на 15.07.25 в 11:38

Българското неделно училище "Васил Левски" в Кеймбридж: Призвание, дълг и успехи

Тюркян Али е директор на Българското неделно училище "Васил Левски" в Кеймбридж, Великобритания и сред съоснователите на инициативата "Малката България". В "Нашият ден" разговаряме с нея за ролята на българските неделни училища в чужбина за съхранението на българското самосъзнание сред децата ни в чужбина и за обучението по български език зад..

публикувано на 15.07.25 в 11:30
Нина Цанева и Йорданка Фандъкова

Йорданка Фандъкова: Най-важната промяна в образованието е цялостната

Кои са външнополитическите приоритети на страната ни след последната стъпка на евроинтеграция – влизането ни в еврозоната и как върви напредъкът ни в интеграцията с ОИСР; каква в промяната в образователната система, която иска да реализира сегашното мнозинство и кои са резултатите, които трябва да бъдат постигнати с нея?  На тези въпроси в "Нашият..

публикувано на 15.07.25 в 10:50