Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Незаглъхващият зов на племето

Марио Варгас Льоса
Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Зовът на племето“ е най-новата книга на нобелиста Марио Варгас Льоса.

Макар да не изглежда такава на пръв поглед, тя по думите на самия автор е автобиографична: „Тя проследява личната ми интелектуална и политическа история, изминатия път, който постепенно ме отведе от пропитите с марксизъм и сартриански екзистенциализъм младежки години до либерализма в зрялата ми възраст, минавайки през преоценката на демокрацията, за която ми помогна четенето на писатели като Албер Камю, Джордж Оруел и Артур Кьостлер.“ Това е откъс от предговора към книгата, датиран „Мадрид, август 2017 г.“ и преминаващ на бърз ход през промените, които претърпяват идейните пристрастия на Льоса в годините. На страниците ѝ можем да се запознаем с авторовия „прочит“ на идеите на Адам Смит, Хосе Ортега и Гасет, Фридрих Аугуст фон Хайек, Сър Карл Попър, Раймон Арон, Сър Исая Бърлин, Жан-Франсоа Ревел.

Кое е обаче „племето“ и към какво е отправен неговият зов? Ето един от възможните отговори на Марио Варгас Льоса, който пише за харизмата на водачи, умеещи да призоват „духа на племето“: „Така Карл Попър нарича ирационализма на първичния човек, загнезден дълбоко у всички нас, цивилизованите люде, които до края на живота си не успяваме да превъзмогнем напълно носталгията по изконния традиционен свят – племето – когато човекът бил все още неделима част от общността, подвластен на шамана или на всесилния вожд, който взимал всички решения вместо него, а той се чувствал в безопасност, свободен от отговорности, покорен, като животното от глутницата, стадото или като човека от тайфата или групата запалянковци, задрямал сред онези, които говорят на същия език, кланят се на същите богове и мразят другия, различния, когото могат да обвинят за всички беди, застигащи племето. „Племенният дух“, извор на национализма, е причинявал, наред с религиозния фанатизъм, най-страшните кланета в историята на човечеството.“

Струва си да се помисли над това, а също и да се прочете книгата.

Чуйте Надежда Московска за „Зовът на племето“ от Марио Варгас Льоса.

Испанско-перуанският писател Марио Варгас Льоса (р. 1936) е сред най-изтъкнатите писатели в съвременната литература на Латинска Америка, редом с Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар. Звездата му изгрява с романа „Градът и кучетата“ (1963), а репутацията му се затвърждава със „Зелената къща“ (1966), за която получава наградата „Ромуло Галиегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Гарсия Маркес. Литературният му авторитет продължава да расте с появата на романите „Разговор в Катедралата“ (1969), „Панталеон и посетителките“ (1973), „Леля Хулия и писачът“ (1977), „Войната в края на света“ (1981), „Кой уби Паломино Молеро?“ (1986), „Възхвала на мащехата“ (1988), „Празникът на козела“ (2000), „Лудориите на лошото момиче“ (2006), много от които са издадени и на български.

Той е носител на множество престижни литературни награди, а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература. През 2013 г. е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2016 г. му е присъдена международната награда „Педро Енрикес Уреня“ на Доминиканската република.

„Сурови времена“ (2019) е неговият най-нов роман, чието заглавие е метафорично заимствано от „Книга за моя живот“ на света Тереза Авилска.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Катрин Деньов

Мемоарната книга "Самата аз" събира съкровените мисли на Катрин Деньов

Мемоарната книга "Самата аз" съдържа спомени на френската актриса Катрин Деньов, писани по време на снимките на емблематичните филмите "Тристана", "Танцьорка в мрака", "Индокитай". Катрин Деньов е от онези личности, за които е измислено понятието "икона". Актриса, без която не можем да си представим френското кино, и то в епохата на други..

публикувано на 06.03.25 в 13:05

Откриване на изложбата "Жената. Тематични образи на времето" във Велико Търново

Художествената галерия "Борис Денев" във Велико Търново открива днес изложбата "Жената. Тематични образи на времето" с творбите на 90 художници. Произведенията в разделите живопис, графика и скулптура, създадени в периода от 20-те до 90-те години на ХХ век, са част от богатия фонд на галерията.   С директора на галерията Мартин Митев, разговаря Ани..

публикувано на 06.03.25 в 12:19
Галерия Credo Bonum – Александър Габровски, Призрака на призрака, 2025

Младите художници – форми за подкрепа

Да си млад художник със сигурност никога и никъде не е лесно. Ясно е, че образованието, каквото и да е то, не е достатъчно за бъдещия професионалист. Той или тя тепърва предстои да се учи – не само в изкуството, но и в ред други съпътстващи го важни дейности в социалната среда. А тя е преди всичко професионалната общност, без чиято подкрепа и..

публикувано на 06.03.25 в 12:05

32 години "Каста дива" в ефира на програма "Хоризонт"

Предаването за музикално-сценични изкуства "Каста дива" по програма "Хоризонт" на БНР навършва 32 години от излъчването на своя първи епизод. Чуйте интервю по повод годишнината с доц. д-р Петър Пламенов , който отразява балетното изкуство за всички почитатели на предаването: 

публикувано на 06.03.25 в 12:04
Симеон Абанос

Изложба на габровския художник Симеон Абанос в галерия "Видима" – Севлиево

Самостоятелна изложба на габровския художник Симеон Абанос представя галерия "Видима" в Севлиево.  Повече научаваме от разговора на редактора Ани Маринова с управителя на галерията Сава Христов:  Симеон Абанос е роден в град Габрово. През 1966 г. е приет за студент в НХГ – София. Печели конкурс и от 1968-1972 година следва дизайн в Университета..

публикувано на 06.03.25 в 11:59