Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Камбаните говорят

Снимка: bg-patriarshia.bg

Първото, за което ще се сетим, когато отворим дума за църковните камбани, е въздействащият им звън. Камбаните обаче могат да кажат много повече, ако се вгледаме в тях – в изработката, украсата и надписите. Те ще ни насочат към мястото, където са отлети, годината, майсторите, дарителите, храма или селището, за което са поръчани. За съжаление поради практиката старите и повредени камбани да се претопяват за отливане на нови са останали много малко образци от предвъзрожденско време.

Когато в последните десетилетия на османското владичество православните българи се сдобиват с правото да строят храмове и да отливат камбани, дарителите не смеят да оставят имената си, а само инициали. Някои от тях са разшифровани, други – не.

Все още църковни камбани стоят забравени в рушащи се църкви в някогашни български села, останали в територията на южните ни съседи.

В района на Родопите, където ислямизирането или връщането към православното християнство са част от драматичната история на местните българи, камбаните пътуват от село в село, според поредната смяна на религията. Така пътищата на камбаните следват съдбата на хората.

Доц. Георги Митринов събира разказите на местни жители отсам и отвъд днешните държавни граници, снима камбаните и други епиграфски паметници, за да бъдат съхранени поне по този начин ценните сведения за историята и езика ни. Времето, немарата и съзнателното заличаване на българското извън територията ни рушат оцелелите материални свидетелства, за които държавата ни би трябвало да положи грижи.

Чуйте разказа на доц. Митринов за историята на църковни камбани, родове и селища на прочути майстори и щедри дарители.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Деканът на Физическия факултет проф. дфзн Георги Райновски (в средата), Ивайло Младенов и Ани Костова

135 години отбелязва Физическият факултет на СУ "Климент Охридски"

По повод 1-ви ноември, Деня на народните будители, екипът на предаването "Следобед за любопитните" гостува на Физическия факултет на СУ. Тази година факултетът отбелязва 135 години от създаването си и 70 години от членството на България в ЦЕРН и 25 години от присъединяването на България към него. Факултетът има водещо място в работата на..

публикувано на 01.11.24 в 14:39

Църква и власт – имперски практики

"Третият Рим и Църквата" е тема и на новия том в изследването на българския монах Калистрат Зогграфски от Атон. Заедно с Митко Новков, публицист и културолог, и с Иван Йовчев, главен асистент от Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Говорим за Църквата като проекция на Божия промисъл на Земята, но и за институционалните ѝ падения и..

публикувано на 01.11.24 в 09:26
Светлана Нанчева и Юрий Анджекарски

Технологии на доброто или как добрите каузи да станат добри практики

Сдружение "Професионален форум за образованието" започна нов проект, насочен най-вече към младите, желаещи да отделят време и енергия за общественополезни цели. Първото събитие по проекта беше форум на 24 октомври с участието на ученици и студенти от София, както и организации, занимаващи се с различни социални каузи и доброволчество, които..

публикувано на 31.10.24 в 09:00
Наталия Ромалийска

Таврийската българка Наталия Ромалийска: Виждам си бъдещето тук

Наталия гостува в предаването "За думите" на 29 октомври – Ден на бесарабските българи. Държи в името на празника да се споменават и българите от Таврия (българските преселници от Бесарабия, царска Русия, които след 1856 г. попадат в пределите на Княжество Молдова и след няколко години, принудени от лошото отношение на молдовската власт и подмамени..

публикувано на 30.10.24 в 16:37

Бисерка Йовчева: Медиите да не отразяват моя успех – той не е важен, а успехът на децата!

Каквито и думи да цитирам от разговора ни с д-р Бисерка Йовчева – все ще са подходящи за заглавие. За тези, на които името е познато, но не се сещат откъде, ще напомня. Тя стана известна като "жената, която пусна влака", след като се обади на премиера Дянков, че стотина ученици от Шумен и Търговище мръзнат мокри и гладни на Централната софийска гара...

публикувано на 30.10.24 в 14:30