Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Камбаните говорят

Снимка: bg-patriarshia.bg

Първото, за което ще се сетим, когато отворим дума за църковните камбани, е въздействащият им звън. Камбаните обаче могат да кажат много повече, ако се вгледаме в тях – в изработката, украсата и надписите. Те ще ни насочат към мястото, където са отлети, годината, майсторите, дарителите, храма или селището, за което са поръчани. За съжаление поради практиката старите и повредени камбани да се претопяват за отливане на нови са останали много малко образци от предвъзрожденско време.

Когато в последните десетилетия на османското владичество православните българи се сдобиват с правото да строят храмове и да отливат камбани, дарителите не смеят да оставят имената си, а само инициали. Някои от тях са разшифровани, други – не.

Все още църковни камбани стоят забравени в рушащи се църкви в някогашни български села, останали в територията на южните ни съседи.

В района на Родопите, където ислямизирането или връщането към православното християнство са част от драматичната история на местните българи, камбаните пътуват от село в село, според поредната смяна на религията. Така пътищата на камбаните следват съдбата на хората.

Доц. Георги Митринов събира разказите на местни жители отсам и отвъд днешните държавни граници, снима камбаните и други епиграфски паметници, за да бъдат съхранени поне по този начин ценните сведения за историята и езика ни. Времето, немарата и съзнателното заличаване на българското извън територията ни рушат оцелелите материални свидетелства, за които държавата ни би трябвало да положи грижи.

Чуйте разказа на доц. Митринов за историята на църковни камбани, родове и селища на прочути майстори и щедри дарители.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Аглика Икономова, проф. Диана Гергова, арх. Александър Стайнов и проф. д-р арх. Николай Тулешков (от ляво надясно)

Недвижимите културни паметници в България се рушат

В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България.  "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..

публикувано на 11.08.25 в 11:15

Иолина Василева: Градът Ухан в Китай е ултрамодерен и гостоприемен

Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..

публикувано на 10.08.25 в 12:15
Древният Сардис

Древният Сардис

Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..

публикувано на 09.08.25 в 10:05
Доц. Борислав Александров, Цветелина Лазарова и Деница Дочева

Геодезистът трябва да притежава знания в различни области, сръчност и издръжливост

"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..

публикувано на 08.08.25 в 15:20

Регионален исторически музей Бургас: Археологическата сбирка

РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..

публикувано на 07.08.25 в 15:25