Първото, за което ще се сетим, когато отворим дума за църковните камбани, е въздействащият им звън. Камбаните обаче могат да кажат много повече, ако се вгледаме в тях – в изработката, украсата и надписите. Те ще ни насочат към мястото, където са отлети, годината, майсторите, дарителите, храма или селището, за което са поръчани. За съжаление поради практиката старите и повредени камбани да се претопяват за отливане на нови са останали много малко образци от предвъзрожденско време.
Когато в последните десетилетия на османското владичество православните българи се сдобиват с правото да строят храмове и да отливат камбани, дарителите не смеят да оставят имената си, а само инициали. Някои от тях са разшифровани, други – не.
Все още църковни камбани стоят забравени в рушащи се църкви в някогашни български села, останали в територията на южните ни съседи.
В района на Родопите, където ислямизирането или връщането към православното християнство са част от драматичната история на местните българи, камбаните пътуват от село в село, според поредната смяна на религията. Така пътищата на камбаните следват съдбата на хората.
Доц. Георги Митринов събира разказите на местни жители отсам и отвъд днешните държавни граници, снима камбаните и други епиграфски паметници, за да бъдат съхранени поне по този начин ценните сведения за историята и езика ни. Времето, немарата и съзнателното заличаване на българското извън територията ни рушат оцелелите материални свидетелства, за които държавата ни би трябвало да положи грижи.
Чуйте разказа на доц. Митринов за историята на църковни камбани, родове и селища на прочути майстори и щедри дарители.
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..
Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..
Какво следва за Украйна след срещата между специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уитков и президента на Русия Владимир Путин в Москва? Защо..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели..
Снежана и Михаил Караянчеви живеят в с. Здравец край Варна и градината в двора на къщата им е истински предцивилизационен рай. В нея липсва само..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
