От театралните практики на сценическия бой, през термина астротърфинг, през българския театрален учебник от 1983 година – „Основи на сценическия бой“ до пърформанса в галерията и взаимодействието в социалната среда, норвежкият визуален артист, Ларс Нордби някак преплита традициите на различните изкуства и социалната среда с последната си изложба в „Кредо Бонум“. Движещото се човешко тяло е в центъра на изложбата на Нордби в този контекст – живото тяло и фотографираното тяло, историческото тяло и съвременното тяло, тялото в защита и тялото, което учи и споделя, където границите между реалността и измислицата, истината и лъжите, изкуството и животът са размити.
В галерията, посетителите се срещат с експерт по самозащита, поканен като изпълнител на живо в пространството на галерията за цялото времетраене на изложба, вдъхновена от феномена „астротърфинг“. По своето значение астротърфинг от английски език означава „изкуствено поставяне на трева“. По дефиниция това е техника и начини на актьорите да представят и преформатират груби движения и демонстрации. Целта на астротърфинга е демонстрация на независима обществена реакция спрямо общественото положение посредством централизирано въздействие на поведението на множество разнообразни и географски разпределени групи хора, твърди Нордби:
„Тази изложба е базирана и на предишните ми, работя с емоционалната идентичност, театралността на деня, политическата идентичност, философските конструкции. Базирам изложбата на книгата, наречена „Основи на сценическия бой“, която е българска книга, която е писана в ранните години на 80-те и разглежда идеята за това как сценичният бой изглежда естествено, съдържа и снимки, които са не само изумителни и интересни, но и свързани с моя артистичен опит и концептуална рамка на работа. Няма директни коментари към българската социална ситуация днес, единствено е свързана с локацията в България и опита ми с българската книга. Обаче в прессъобщението, което написа Ясен Василев, той прави всъщност коментар с българската политическа сцена сега, който се преоткриват малко в моята гледна точка. Но за моята перспектива не съм се вдъхновил директно от политическата българска ситуация. Повече е по-скоро съвпадение на моята интерпретация и ситуацията в България днес в наболелите проблеми.
Тази смесица между изкуствата е още от миналото, пърформансите влизат в галериите, импровизацията в театрите. Но това, което бих казал е, че също става все повече преоткриването през модерните технологии, както знаете дигиталната ера и информационните технологии са нещо, което продължава да се развива. Футуристичното бъдеще все повече ще се имплементира на артистичната сцена, но то е и дълбоко вкоренено в миналото. За моя кратък опит, който имам в България, бих казал, че изкуството се развива все повече. Но бих направила едно голямо разграничение между България и Норвегия, и това е разликата в изкуството – ние имаме поредица от примери за медийни публикации, платформи, критики за изкуство, повече начини, които информират и привличат публиката към изкуството, тук това липсва. Бих казал това със сигурност за Велико Търново, знам че има много инициативи в София и в много големи градове, но в по-малките сякаш липсва, и това е нещо, над което мисля, че трябва да се работи. Това не е само мое мнение, а и на колеги, с които контактувам. Дори сега в пандемията, можем да кажем, че има някакъв бум на проекти на различни творци, говорейки и за модерното изкуство, има и растеж и в столицата.“
Ларс Нордби в момента подготвя и изложба в Рим, свързана с основите на театъра и е в очакване на следващите си проекти в България.
Ларс Нордби управлява и галерия за съвременно изкуство „Heerz Tooya“ във Велико Търново. Визуалният артист притежава магистърска степен в Националната академия на изкуствата в Осло, Норвегия. Неговата художествена практика се развива около фотография, пърформанс и арт инсталации. Позовавайки се често на театралната естетика и театралността на ежедневието, Нордби се занимава с човешката обсесия за идентичност и идеологическа принадлежност. Самостоятелните му изложби включват: White Card Wardrobe Plot at Gallery Reneenee, Амстердам (2021); Zinc White Lard at Galleri Sol, Денмарк (2021); Dubious Chalk Circle, Археологически музей, Велико Търново, (2019); Old Laughter and Synonyms for Actors, изложбени зали „Рафаел Михайлов“, Велико Търново (2018); Tango, or Echoes of Conditional Self-Assertion at Kunstnernes Hus, Осло, Норвегия (2016); Dear Hilesh at Chicago Art Department, Чикаго, USA (2015); and To Tole, Биенале Познан, Полша (2015).
Снимки: Росина Пенчева, credobonum.bg
Йордан Радичков има рожден ден на 24 октомври, на същата дата за пореден път в град Берковица се връчва наградата на негово име за публикуван сборник с разкази. Използваме този повод, за да поговорим за един от най-големите български писатели на ХХ век, сдобил се с авторитет и признание още приживе и то в най-различни среди – литературни,..
"Макове сред асфалта" е сборник с кратки разкази, есета и публицистика, писани от Красимира Димова през различни периоди от живота ѝ. Авторката повече от три десетилетия живее и работи в Австрия, но героите и събитията в книгата са български. И автентични до болка. Хората в тези разкази са от местата, през които е минал и животът на Красимира Димова..
Катерина Кокинова казва в интервю пред Марин Бодаков за списание "Тоест": "Езиково Гомбрович сякаш стои най-близо до Бруно Шулц, а философски – до Виткаци (неслучайно са наречени тримата мускетари на междувоенната литература). Важна е и позицията му в линията на полската драматургия от втората половина на ХХ в. с Ружевич и Мрожек. И всъщност..
На "най-голямото поетично-музикално събитие за този сезон!" , както го определят организаторите му, ни канят на 23 октомври издателство "Скрибенс" и блус-рок групата Baron Chameleon. "Сърцето на есента: поезия и музика" е заглавието на вечерта, която включва изпълнения от поетите Анастасия Стоева, Анна Лазарова, Антонина Георгиева, Биляна..
На 23 октомври в Гьоте-институт България ще бъде представена изложбата "Лечебни растения в смъртоносната зона". Това е и първото гостуване на германския фотограф Свен Йоне в България. Изложбата включва две от най-новите му серии, които задълбочават основните теми в творчеството му : паметта, историята и личната перспектива към колективното минало...
Единствената излязла приживе стихосбирка на Силвия Плат – "Колосът", вече има свой български превод на Румен Павлов. На 22 октомври от 18:30 часа в..
На 21 октомври от 18.00 ч. в Дом “Дора Габе” в столицата е премиерата на книгата "Славчо Пирчев – Битолският войвода от Брезник" на Станислава Пирчева и..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg