Суперкомпютрите създават нови хоризонти за решаване на задачи, които са невъзможни за решаване без тях – каза в “Нашият ден“ чл.-кор. дмн Светозар Маргенов и ръководител на ЦВП по Информатика и информационни и комуникационни технологии.
"Квантовите компютри ще отворят едни абсолютно нови хоризонти. Едно от приложенията е в комуникациите, където се очаква действително да настъпи радикална промяна след въвеждането на квантови компютърни технологии.
Например ще можем да си представим директна аудио- и видеокомуникация без никакво видимо забавяне. Ще могат да се решават невъобразимо по-сложни глобални оптимизационни задачи.
До момента в България има изградени три суперкомпютъра. Суперкомпютърът е изчислителна система с много висока производителност – много мощна система.
Ако имаме достатъчно пари и една прилична организация, можем да си купим бързо суперкомпютър, обаче човешкият потенциал се създава с години.
Немалка част от изследователите са работили за различни периоди от време във водещи европейски и американски университети и научни центрове. Тази година към нас се присъедини колега с много сериозен опит от работата си в Националната лаборатория на САЩ.
Сега въпросът е – възможно ли е мобилността на българските учени да бъде по-малко еднопосочна?"
Постижения на суперкомпютрите
"Мога да спомена някои от приложенията, по които работят екипите в нашия център. Те включват анализ на въздействието на климатичните промени. Ако говорим за суперкопютрите, може би най-популярен за широката аудитория като постижение е метеорологичната прогноза. Тя се прави само със суперкомпютри, а пък се представя от едни красиви дами, които всички обичаме да гледаме, когато ни казват, че времето ще е хубаво.
Когато се прави анализ на климатичните промени с хоризонт от 20 години, просто е невъзможно без високопроизводителни изчислителни системи да се направят съответните устойчиви симулации.
Друго важно приложение е проектирането на лекарства с компютър. Резултатите на изследователи от центъра са част от работата по създаване на прототип на българската ваксина срещу Covid-19.
Не по-малко важна и актуална задача е дизайнът на лекарствени средства за противодействие на болестта на Алцхаймер. И много силно се надявам, че приближава времето, когато темата Covid ще бъде по-малко доминираща. Има толкова много други важни задачи, върху които е добре да се концентрираме.
Разработването на ефективни алгоритми за квантови изчисления е част от прехода към квантови компютри. Все по-често се промъква тази терминология в масовата комуникация, но това ще доведе до един наистина фундаментален преход в компютърните технологии. Въпросът днес не е дали, а кога квантовите компютри ще навлязат в нашето ежедневие. Ние също работим и по такива по-трудни за обясняване теми, но също много важни."
Кога?
"В Германия се очаква да бъде въведена в експлоатация квантова-компютърна система, където ще могат да се провеждат реални експерименти. Очаквам, че хоризонтът е по-скоро 5, отколкото 10 години."
Регулациите
Те имат различен обхват. В момента по-скоро искам да споделя някои неща, свързани с икономическите регулации. От тази есен в Тех Парк София работи един модел суперкомютър "Дискавърър".
Това е един от петаскейл суперкомпютрите на съвместното предприятие EuroHPC. На този етап нашата помощ към техния екип е на научно-експертно ниво. Те имат интерес да ползват например ресурси на изградения от нашия Център за върхови постижения много мощен Дейта център.
Действащите правила обаче дават възможност това да се реализира в рамките на договор за съвместни изследвания.
Да обаче "Дискавърър“ не развива научни изследвания. И какво се оказва, за ефективното партньорство между тези две суперкомпютърни инфраструктури ще е нужно подходящо сближаване на регулациите на Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж“ и на съвместното предприятие EuroHPC.
Какво да се прави, когато регулациите не подпомагат ефективността. За учените въпросът е много лесен и отговорът е много кратък – понякога решението изглежда просто. Нормативната рамка трябва да е в съзвучие със здравия разум, но административно това е може би по-трудно. Изпратили сме и съвместни писма до министъра на образованието и науката.
Центрове за върхови постижения и за компетентност
"За България тези нови центрове за върхови постижения и центрове за компетентност са много важни, мащабни, отговорни проекти. Нашият център се изгражда от консорциум от седем партньора, като включва четири института на БАН и три водещи в областта български университета."
Чуйте проф. Светозар Маргенов в звуковия файл.
Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..
Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..
В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg