Издаден у нас преди почти век, романът на нобелистката Селма Лагерльоф „Коларят на Смъртта“ е преведен тогава вероятно от немски, а сега за първи път излиза в превод от шведски език на Меглена Боденска. За него писателката казва към края на живота си: „Тази книга може би е по-близо до сърцето ми от всяка друга“ и я определя като шедьовър. Макар да не е от най-продаваните ѝ приживе романи, „Коларят на Смъртта“ е разбран сякаш повече от следващите поколения.
В книгата Лагерльоф засяга не само теми като пиянството и честата зараза от туберкулоза по онова време, но и вечния въпрос за спасението на човешката душа, като се опира на френска средновековна легенда за колата на Смъртта, която сменя кочияша си в навечерието на всяка Нова година.
Вероятно това съчетание събужда интереса на Виктор Шострьом и той филмира романа толкова успешно, че филмът остава завинаги свързан със „златната епоха“ на шведското кино. През 2012 година той се нарежда сред 25-те най-добри шведски филма за всички времена в анкета на 50 критици и интелектуалци, а Ингмар Бергман поставя с успех пиеса за заснемането му на Пер Улов Енквист със заглавие „Майсторите на образи“ на сцената на Драматен през 1998 г. Впрочем Бергман всяка година по един път гледа този филм в студиото си на остров Форьо.
Повече интересни подробности за самата Селма Лагерльоф, за романа ѝ и за неговия филмов и театрален живот можете да прочетете в послеслова на преводачката Меглена Боденска. А ето и една любопитна подробност от българския живот на романа: през 1932 г. в Казанлък Вегетарианската група с. Шипка издава „Силата на съвестта: Пиеса в 3 д. по Селма Лагерльоф“, през 1933 г. „Кооператорче“ в Раднево публикува „Коларят на Смъртта: Пиеса за селски театър“ от Иван Попов, а в столицата е публикувана в издателство „Светлина“ „Коларят на Смъртта: драма в 5 д.: трогателна пиеса против пиянството“ от Сава Иванов…
Чуйте Меглена Боденска.
В епизод 567 "Трамвай по желание" среща своята публика с универсалния сценичен талант Атанас Палюшев. Кой е Палюшев? В своя творчески профил Атанас е лирико-драматичен тенор, школуван в класическото пеене. Завършва първо ВИТИЗ, а после и Консерваторията със специалност оперно пеене. Специализира в прочутото Миланско оперно училище към..
Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със света. За културата на младите българи, за живота на сцената и извън нея и за влиянието върху следващото поколение в "Нашият ден" разговаряме с актьора Филип Буков . Буков е познато лице от..
Как се създава достъпна театрална среда за деца в неравностойно положение – разговор с режисьора и сценограф Олег Степанов и с актьора Владимир Богданов от театралната компания The Balkan Theatre Factory . The Balkan Theatre Factory подкрепя достъпа на деца в неравностойно положение до театъра чрез инициативата "60 от сърце", която..
Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Още като студентка започва работа в тогавашната "Младежка редакция" на програма "Христо Ботев". Целият ѝ професионален път е свързан с БНР. Още през 1990..
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница..
"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg