Смисълът на научните открития е да се използват, същевременно обаче публикуването и четенето на много от авторитетните научни списания или изисква висок абонамент от потребителите, или авторът заплаща, така че публикацията му да може да бъде четена и споделяна. Малка група издателства държи интелектуалната собственост над голяма част от научните публикации.
А ако обществото финансира научни изследвания, то трябва да има свободен достъп до резултатите. Това не е само въпрос на справедливост, безпрепятственият поток на знанията е от решаващо значение за технологичните иновации и спомага за икономическия растеж.
„Всички списания трябва да са достъпни – казва проф. Николай Витанов от Физическия факултет на Софийския университет. – Жалко е важни научни открития да се възпрепятстват от тривиален и решим проблем, като липса на средства, да стигнете до информацията. Не е нормално научното познание да е недостъпно.“
Редица европейски държави предприемат мерки за срутването на високите финансови стени пред познанието. В Covid кризата всички статии, свързани с вируса, бяха и продължават да са отворени, но човечеството има и други проблеми за решаване.
Междувременно за хората, създаващи наука, появата на портала Sci-hub е може би едно от най-важните събития на 21 век. Платформата за свободно споделяне и теглене на научни статии е създадена през 2011 г. от програмистката Александра Елбакян, която има арменска, казахска и руска кръв.
Sci-hub прави науката по-достъпна, споделянето на информация по-лесно, ускорява прогреса и откритията, помага на младите изследователи да черпят от опита на своите колеги и да ползват труда им като основа за създаване на още повече наука, на нови лекарства, нови модерни технологии, за ускоряване на технологичния прогрес.
Разбира се, Sci-hub е пиратска платформа и нарушава традиционния бизнес модел на издателите. Но в крайна сметка ползите могат да се оценяват на глобално ниво, а издателите могат просто да преустроят бизнес модела си, за да използват свободното споделяне на информация, а не да го ограничават. В крайна сметка какъв е смисълът от правене на наука, ако никой не я използва?
Нови български учени бяха включени в класацията на Станфордския университет за влияние върху световната наука, което е повод за гордост. Същевременно според проучване на Евробарометър 57% от българите смятат, че не им е нужно да знаят какво се случва в науката. Проф. Николай Витанов, който отново е след двата процента най-добри световни учени в класацията, коментира тези, може би, парадоксални дадености.
„Ако имахме статистика отпреди десет години, резултатите може би щяха да са по-лоши и всъщност да се окаже, че има засилване на интереса. Преди пандемията публиката на научни събития на живо се увеличаваше и те се радват на интерес не само в столицата – коментира д-р Йордан Стефанов, автор на блога „Наука и критично мислене“.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
