Неотдавна бях във Виена за представянето на изложбата „Хлябът“ от Атанас Качамаков в „Дом Витгенщайн“, но за уникалната постройка, където се помещава Българският културен център ще ви разкажа след малко. Експозицията с 30 рисунки от съкровищницата на НДФ „13 века България“ ще остане в австрийската столица до 20 януари. Тя разказва в картини и текст как се ражда хлябът по българските земи в началото на ХХ век. А личността на художника е повече от интригуваща. Роден през 1898 година в Лясковец, той завършва Художествената академия при проф. Иван Лазаров и прави кариера на скулптор в Съединените щати, печелейки първа награда на голямата изложба на Ню Йорк с мраморната си фигура „Индианка с дете“. През 30-те години е художник на холивудските суперпродукции „Бен Хур”, „Царят на царете”, „Елена от Троя”, „Ноевият ковчег”. Завещава имението си в Палм спрингс на художествения факултет в университета на Санта Барбара, на който е основател. До ден днешен двама студенти всяка година получават стипендия на името на Атанас Качамаков и жена му.
Но да се върнем към „Дом Витгенщайн“ във Виена. Повече за уникалната сграда, която продължава да е място за поклонение и преклонение на архитекти и философи от целия свят, ще научите днес.
Прадедите на Лудвиг Витгенщайн инвестират в металолеене на 200 км от Виена и понеже австрийците по традиция са изключителни шлосери и металурзи, философът има късмета да се роди в едно от най-богатите семейства в Европа. Имането очевидно не им носи щастие, защото трима от братята му се самоубиват, а той също не е далеч от мисълта да посегне на живота си. Лудвиг се отказва от цялото си наследство и се отдава на служба на обществото – философските си трактати пише сякаш между другото. А то се изразява в участие като офицер в Първата световна война, където получава награди за храброст. Преподава в училища в затънтени селца, работи инкогнито като санитар в лондонска болница през Втората световна война…
Витгенщайн твърди, че философията е единствената работа, която му носи истинско удовлетворение, а аз си признавам, че не съм в състояние да възпроизведа нито един от постулатите му. Но затова пък имах късмета нощувам в подчинената на тезите му постройка, пресъздадена от архитекта Паул Енкелман по точните изчисления на мислителя. Куриозното е, че Витгенщайн не е живял в сградата и пет минути. Той я е построил за сестра си Маргарете Стоунбъро.
За Лудвиг къщата е като „художествено произведение на всеобщата наука”, но и като обяснение в братска обич.
За виенчани „Пале Витгенщайн“, както е познат домът, е исторически паметник и повод за гордост, а за гостите – известна забележителност.
Сестрата на философа купува парцела – бивш разсадник, а един от най-видните проектанти на онова време, изповядващ принципа на модерната архитектура „Формата следва функцията”, който съчетава елементи от сецесиона, класицизма и американската селска къща. Енгелман и Витгенщайн са близки приятели. Затова представените пред Виенската община планове са подпечатани и подписани от двамата.
С което архитектът си взима белята…
Лудвиг Витгенщайн проектира до най-финия детайл невероятните прозорци с монолитно излята от метал дограма и резета, които приличат на затвор на оръдие. Причудливите и неповторими ъглови радиатори, също произведени в заводите на семейството. Вратите, които превръщат сградата в бункер.
Мислителят въплъщава и съединява есенцията на философско-естетическото и архитектурното функционално начало, подобно на изградена философия в смисъла на връзката между позитивизъм, конструктивизъм и функционалност. Той възприема сградата като „художествено произведение на всеобщата наука” и тя започва да му влияе много силно.
Маргарете Сноубъроу живее в къщата цели 30 години до кончината си през 1958-а. Тя особено харесва разделянето на спалнята ѝ на две, така че през цялото време да вижда градината, но да има и уединение. Синът ѝ Томас наследява къщата, но макар да е архитект, намира дома неудобен и хладен, неподходящ за живеене. Решава да се отърве от него . Купува го прочутият строителен предприемач Франц Катлайн, който възнамерява да разруши къщата и да „върже“ големия магазин на съседната улица и близкия пазар с 16-етажен хотел. За голямо учудване и Федералната служба за опазване паметниците на културата, и общината дават разрешение за строежа. Дори изсичат дърветата в двора.
Тогава се намесват авторитетни австрийски архитекти като проф. Фридрих Курент, Роланд Райнер, Фридрих Ахлайтнер, Гюнтер Фойерщайн, които чрез изявите си в медиите разбунват обществото. Фойерщайн изтъква обянието на строгата конструкция, високите тавани, връзката на огромните прозорци с градината, одухотвореността на терасите, аскетичната оскъдност на сивите подове от специален материал, на голите електрически крушки и липсата на завеси. Всичко е разчетено до милиметър, властват сдържаност, ред и прецизност. И само с едно движение на изтегляне с кука праговете на прозорците се вдигат нагоре под формата на 10-сантиметрови метални стени и превръщат дома в непристъпен бункер.Архитектите настояват за повторна преценка за сградата, твърдят, че Витгенщайн също я е обитавал. Аргументира се, че няма друг случай, при който голям философ да е извлякъл практическа полза от своите строителни възгледи.
Министърът на науката по онова време – д-р Херта Фирнберг назначава нова проверка. Резултатът от нея е, че къщата обявена за паметник на културата с указ от 26 юли 1971-а. Но през следващите 4 години тя се руши, изоставена и необитаема.
Страната ни вади късмет, че един от архитектите, обявили се в защита на дом Витгенщайт е Карл Аубьок. Майка му е българка и той разкрива на нашия посланик, че родината ни може да се сдобие с великолепен имот на цената, на която днес във Виена не може да се купи и гарсониера в краен квартал. Живеещият във Виена от десетилетия арменец от български произход Гарбис Папазян съдейства при преговорите на Н.Пр. д-р Владимир Гановски със собственика на имота инж. Катлайн. Истинският двигател на сделката е Людмила Живкова. Тя става факт на 5 декември 1975 година. Следва внимателен ремонт, защото в един исторически паметник не могат да се правят преустройства. Разрешават единствено под градината да се изгради подземна кинозала с 250 места с мрамор от Сандански и стъклопис със сюжети от Казанлъшката гробница.
Днес във Виена говорят, че дом Витгенщайн преживява истински Ренесанс, заради активната културна програма. Сградата е обект на посещение, обожание и дори на посегателство от почитатели на философа. Макар снимането вътре да е забранено, с очите си видях как запленени от решенията му архитекти си открадват по някой кадър с мобилен телефон и се взират във всеки ъгъл. Учени оразмеряват с крачки залите и търсят логика в размера… Каквото и да е обяснението, магията на Дом Витгенщайн – действа.
Снимките са предоставени от Магдалена Гигова
"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..
Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече. Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..
Трансплантацията на органи, клетки и тъкани е сред най-големите постижения на съвременната медицина. Този процес не само дава нов шанс за живот, но и поражда много проблеми и въпроси. В поредния брой "За здравето" по темата събрахме цял консилиум от лекари, специалисти, познавачи и пациенти. В обсъжданията се включиха проф. Никола Владов, Георги..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз не страдам от това?" Наричана още математическа или числова дислексия, дискалкулията представлява специфично разстройство на аритметичните умения – способността на човек да разбира, обработва и..
Във "Време за наука" ас. Богомил Пешев от Института по невробиология към БАН разказва за ефекта на новостта върху запаметяването на емоционално неутрална или нискоемоционалната информация. Когнитивната схема у хората е свързана със стимулите, нивата на стрес и новост, които преживяваме в дадени ситуации, по думите на Пешев. Когато мозъкът се..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg