На 28 декември 1925 г. в хотел „Англетер“ в Санкт Петербург поетът Сергей Есенин слага край на живота си. Дългогодишно пиянство, сложни връзки (включително с прочутата балерина Айседора Дънкан), слабост пред славата – всичко това има значение за фаталния край. Но като че ли най-голямо значение има отношението към него на съветската власт, установила се трайно след успеха на Октомврийската революция през 1917 г. Печалната съдба на Есенин не е изключение, а по-скоро правило: Николай Гумильов е разстрелян, Владимир Маяковски се застрелва, Александър Блок си отива разочарован и обезсърчен, Осип Манделщам умира в ГУЛАГ, Марина Цветаева се обесва в Елабуга, Анна Ахматова е остракирана и заедно с Михаил Зощенко е нападната от Жданов (нарекъл я „полумонахиня-полупроститутка“), а синът ѝ Лев Гумильов престоява близо 20 години в сталинските лагери, Борис Пастернак пък умира през 1960 г., подложен на яростен натиск заради публикувания в чужбина „Доктор Живаго“ и Нобеловата награда за литература. Руснаците имат поговорка, че „Поетът в Русия е повече от поет“ и вероятно поради това взаимоотношенията на поетите с революцията са доста объркани, противоречиви, сложни.
В предаването „Премълчаната история“ на 29 декември – само ден след датата на самоубийството на Сергей Есенин, с проф. Маргарита Младенова, Галина Д. Георгиева и д-р Иван Ланджев правим опит да анализираме тези взаимоотношения и да погледнем трагичните поетически съдби в Съветска Русия през призмата на корелацията „власт-творчество“.
На 3 юли 1895 г. (стар стил) Стефан Стамболов е зверски ранен и по-късно умира от раните си. Политическите убийства в България обаче нито започват, нито – уви, завършват с това жестоко покушение. Кое мотивира този начин на политическо действие, постигат ли подобни убийства целите си? Христо Белчев, Алеко Константинов, Александър Стамболийски, Гео..
Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон..
Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..
В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..
Проф. Сергей Герджиков е претворил в книгата "Мексико – 1001 чудеса на света" пътешествието си из Мезоамерика. Мексико винаги е любопитна тема, особено с вещ в антропологията и във философията на науката човек като проф. Герджиков. Изследванията му са залегнали в близо 150 научни труда. Пътешествието му е започнало от столицата Мексико сити – град с..
"Патагонци, тролове и още мои роднини" е най-новия пътепис на детската писателка и поетеса Петя Кокудева. Той ни отвежда до 24 различни места по света, под..
Изложбата "Контакт" в галерия One на световно известния фотограф Елина Кешишева е вдъхновена и посветена на жени, преживели насилие. Заедно с..
За изложбата "Abstracta" на италианския абстракционист Атилио Таверна , посветена на голямата изкуствоведка от български произход Дора Валие, в "Нашият..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg