Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Поетите и революцията

На 28 декември 1925 г. в хотел „Англетер“ в Санкт Петербург поетът Сергей Есенин слага край на живота си. Дългогодишно пиянство, сложни връзки (включително с прочутата балерина Айседора Дънкан), слабост пред славата – всичко това има значение за фаталния край. Но като че ли най-голямо значение има отношението към него на съветската власт, установила се трайно след успеха на Октомврийската революция през 1917 г. Печалната съдба на Есенин не е изключение, а по-скоро правило: Николай Гумильов е разстрелян, Владимир Маяковски се застрелва, Александър Блок си отива разочарован и обезсърчен, Осип Манделщам умира в ГУЛАГ, Марина Цветаева се обесва в Елабуга, Анна Ахматова е остракирана и заедно с Михаил Зощенко е нападната от Жданов (нарекъл я „полумонахиня-полупроститутка“), а синът ѝ Лев Гумильов престоява близо 20 години в сталинските лагери, Борис Пастернак пък умира през 1960 г., подложен на яростен натиск заради публикувания в чужбина „Доктор Живаго“ и Нобеловата награда за литература. Руснаците имат поговорка, че „Поетът в Русия е повече от поет“ и вероятно поради това взаимоотношенията на поетите с революцията са доста объркани, противоречиви, сложни.

В предаването „Премълчаната история“ на 29 декември – само ден след датата на самоубийството на Сергей Есенин, с проф. Маргарита Младенова, Галина Д. Георгиева и д-р Иван Ланджев правим опит да анализираме тези взаимоотношения и да погледнем трагичните поетически съдби в Съветска Русия през призмата на корелацията „власт-творчество“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Професия Човек" – деца рисуват портрети на социалните работници, които се грижат за тях

"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..

публикувано на 24.07.25 в 15:23

ДС срещу Българската православна църква

Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече.  Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..

публикувано на 23.07.25 в 16:35

Частицата живот…

Трансплантацията на органи, клетки и тъкани е сред най-големите постижения на съвременната медицина. Този процес не само дава нов шанс за живот, но и поражда много проблеми и въпроси. В поредния брой "За здравето" по темата събрахме цял консилиум от лекари, специалисти, познавачи и пациенти. В обсъжданията се включиха проф. Никола Владов, Георги..

публикувано на 22.07.25 в 15:35

Когато детето се бори с числата: какво трябва да знаем за дискалкулията

Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз не страдам от това?" Наричана още математическа или числова дислексия, дискалкулията представлява специфично разстройство на аритметичните умения – способността на човек да разбира, обработва и..

обновено на 22.07.25 в 11:27

Ефектът на новостта върху запаметяването

Във "Време за наука" ас. Богомил Пешев от Института по невробиология към БАН разказва за ефекта на новостта върху запаметяването на емоционално неутрална или нискоемоционалната информация. Когнитивната схема у хората е свързана със стимулите, нивата на стрес и новост, които преживяваме в дадени ситуации, по думите на Пешев. Когато мозъкът се..

публикувано на 22.07.25 в 11:22