Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пандемия и дезинформация

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Дезинформацията не е от вчера, нито пък вредата, която социалните мрежи могат да нанесат, допринасяйки за мълниеносното разпространение на фалшиви новини и непроверени факти. Covid епидемията просто катализира процесите и сложи увеличително стъкло пред ред от проблемите на дигиталната епоха.

Как да плуваме в морето от информация, без да се давим и без да попаднем в мрежите на дезинформацията? Защото е много лесно, следвайки интуитивната си нагласа, да тръгнем по крива пътека, която да ни огради в информационен балон.

„Ако, успоредно с непроверената информация, човек има възможност да получи и друга, да свери мненията и да претегли за и против, той лесно се отказва от погрешното. Но ако прочете нещо невярно на десет места, потвърдено от други хора, разколебаването става трудно“, изтъква Андрей Тагарев, който се занимава с обработка на големи количества текстови данни от социални мрежи и обогатяването им с машинни методи.

„Ако нещо може да ви ориентира, то е, че науката рядко разполага със светкавичен и категоричен отговор и универсално решение. Тя трябва да подложи на съмнение всяка една хипотеза, преди да се произнесе. Така че освен търсенето на надеждни източници, трябва да се въоръжим с търпение“ – казва той.


В литературознанието отдавна са познати „странстващите сюжети“, които прекосяват граници и култури, днес нещо подобно се случва с твърдения от типа, че Covid се лекува с гореща вода с лимон, които се превеждат и публикуват на различни езици и прекосяват континентите и езиковите бариери, а работата, свързана с обработката на данни, включва предвиждане на пренасянето на подобни фалшиви твърдения.

Няма еднакви решения и лесни рецепти за това как да избягаме от затварянето в информационен пашкул, но винаги можем да прибегнем до познатото търсене на потвърждение в поне три различни източника.

Как текстовият анализ помага да се засекат фалшивите новини и да се пресече пътят им – тези и още въпроси повдига събитието „Пандемониум: пандемии и дезинформация“ на Рацио, което предстои на 13 януари.

Андрей Тагарев има над десетилетие опит в машинно самообучение и езиковите технологии и се занимава със семантична интеграция на данни. Активно работи по темата за идентифициране и борба с дезинформацията с фокус върху обработка на големи количества текстови данни от социални мрежи и обогатяването им с машинни методи.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Татяна фон Педерсен: Сицилия е пример как се прави историко-културен туризъм

Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми   с..

публикувано на 24.11.24 в 13:05

Сериозни образователни игри разработват учени от БАН

Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...

публикувано на 22.11.24 в 10:20

Обичат ли учениците училището?

Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език.  Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..

публикувано на 21.11.24 в 16:30

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49

18.XI.1989: Първа глътка свобода

На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..

публикувано на 21.11.24 в 12:25