Свикнали сме да възприемаме успеха само и единствено като реализирана желана цел, която постигнеш ли я – спираш да я мислиш. Успехът обаче не е точка във времето, не е резултат, който постигаш еднократно. Поне би било хубаво да не бъде. Някак по-приятно звучи и се усеща, ако успехът е умението да преминаваш от един етап в живота си към друг, без да спираш да мечтаеш и да се развиваш. Или както Чърчил го е казал: "Успехът е умението да преминаваш от провал към провал с ентусиазъм".
Точно този ентусиазъм е в сърцето на урока, който всеки от нас получава, когато се провали, а именно – въпросите, които започват да търсят своите отговори. Като предаване, което задава въпроси, „Какво се случва“ тръгна по пътя на успеха, за да стигне до поучителния провал. Да, всичко е субективно – въпрос на гледна точка, на разбиране, на нагласа, но все пак питанията си остават. Особено когато стане дума за изкуство, чието разбиране май пак е субективно.
Какво означава да се провалиш, но с класа, или по-точно – с ентусиазъм, в изкуството?
„Днес има много фактори, които допринасят за евентуалния провал на един филм. От една страна – стрийминг платформите, от друга страна – пандемията, а от трета – това изключително фанатизирано политизиране на мейнстрийма“, споделя кинокритикът Благой Д. Иванов.
И все пак в киното успехът се измерва преди всичко в пари. Макар да са замесени много други елементи, за касов провал говорим тогава, когато кинопоказът на един филм не е бил достатъчен, за да се избият разходите по него.
Според Благой има много добри примери и за качествени провали – стойностни филми, които обаче разочароват с финансовите си резултати. А „Титаник“ е учебникарският пример за това как един бъдещ провал се превръща в безапелационен успех.
За неуспешните имитации на Люк Бесон, за реабилитирането в очите на зрителите на Матю Макконъхи, за това какво прави и двете части на „Блейд Рънър“ касово дъно, но в същото време и шедьовър на киберпънка, както и за това защо филмите на Ники Илиев са пример за пробуждане на българския боксофис – Благой Иванов разказва в звуковия файл.
„Какво означава провал и успех в съвременното изкуство, в голяма степен е свързано със самата природа на произведението и целите, които си е поставил авторът“, разказва Радослав Механджийски.
Той и Теодора Константинова са пример за това как можеш да постигнеш успех в създаването на по-широка публика за съвременното изкуство у нас.
„Усещаме удовлетворение, което е свързано с усещането за успех, но винаги учим още и още и никога не можем да кажем, че сме достигнали някакъв връх, защото това е един процес, който продължава постоянно“, казва Теодора.
Според Радослав човек трудно може да бъде сигурен в провала си, защото никога не знае дали по пътя, който го е довел до този провал, не е научил нещо, което да му помогне след това да осъществи идеите си. Той дори дава пример с нереализираните проекти на Кристо и Жан-Клод, които също могат да бъдат възприети като провал.
„Причината човек да намира идеята за успеха в нещо конкретно – било то практическо, е свързана с някакъв тип вътрешно усещане, че наистина е способен да го постигне и по някакъв начин той вече тайно притежава този успех. Въпрос на време и усилия е да достигне до него“, допълва още Механджийски.
Какво означава да оставиш следа в историята на изкуството? Как можеш да попаднеш в престижна частна или музейна колекция и как – да отпаднеш от класацията на големите на пазара? Кога си успешен артист и кога успешен колекционер? Кое е модно в съвременното изкуство и как съвременното изкуство влияе на модата? Какви тенденции налага дигиталното изкуство и кога можем да говорим за несправедливост в изкуството? Каква е историята на Джеф Кунс и Лари Пунс и как един художник може да отговори на изискванията на пазара?
Отговорите от Радослав Механджийски и Теодора Константинова – в звуковия файл.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg