Жената като покана за щастие или...

„Аз си падам малко динозавър. Имам интернет от 1998 година, и да, това съм аз – по-стара от интернет“. Така завършва разговорът ми в „Мрежата“ с Красимира Хаджииванова, блогър и съосновател на дигиталната родителска платформа „Майко мила“ и на социалната кауза „Оле Мале“.

Какво имат жените днес?

"Днес на жените им се казва, че имат всичко и че не трябва да се оплакват. Аз смятам, че жените не трябва да бъдат укорявани по какъвто и да било начин и да бъдат държани отговорни за демографски кризи или за нещо друго. Единствено отговорни. В „Майко мила“ искахме да им дадем думата, така че те да се почувстват разбрани. Малко през хумора се опитахме да повдигнем важните въпроси на женското ежедневие и не само. (…) Най-много ме боли, че виждам жени, които подценяват домашното насилие, например. Забелязвам липсата на емпатия, която е нужна, за да можеш да се поставиш на мястото на другия и да си кажеш, че „да“ има проблем, той съществува и да търсиш пътя за неговото решаване. Да го правим заедно."

Става дума за работата ѝ в различни онлайн медии, с които е свързана вече повече от 15 години и за темите, които подхваща в своите текстове, озаглавени някак непретенциозно – „10 правила за успешно протестиране“, „Кратка история за яйце и кокошка“, „Най обичам да мразим“, “Запазете спокойствие и се мажете с крем“, „Екзотични пътешествия за бедни“, „Отива една жена в Централна поща“, „Как секънд хенд влезе в Парламента“ и др. Все истории, леко и с хумор поднесени, но които правят дисекция на обществото ни.

Колко голяма е силата на един блог?

„Аз съм много щастлива, че живея в България. Ако живеех в Швейцария например, то за какво щях да пиша? За това, че метрото е закъсняло две секунди в четвъртък и това е най- голямата драма на хората там ли? То е смешно и е тъжно. Намирам, че живеем в суперколоритен отрязък от време и място. Но ми се ще някои неща по-бързо да се оправят или да вървят към нормалност.“

Тайните на успешното блогърство

„Да пишеш грамотно е голяма тайна в днешно време. Да знаеш къде се пише „й“ и най-вече къде не се пише. Това е дисциплина, която трябва да се изучава в университета, според мен. Това е тайната – малко да говориш завоалирано, малко да си служиш със самоирония. Самоиронията е добър похват.“

Целия разговор може да чуете в следващия звуков файл.