„Смъртта няма последната дума“ – книга диалог

Повестта „Смъртта няма последната дума“ на доц. Калин Михайлов е книга-галерия и книга-диалог. Тези измислени или реални картини стават повод за диалога на героя и се превръщат в книга. Един отчаян баща, загубил преждевременно малката си дъщеря и разделен с останалите членове на семейството си, търси утеха в „живите картини“, които дъщеря му е нарисувала, преди да си отиде от този свят. Ще му помогнат ли те да намери отговорите на най-важните въпроси в живота, които измъчват сърцето му в Голямата страна на неговото емигрантство?

"Тези картини са много важни за книгата, и за тълкуването и за смисъла. В книгата има преплетени доста автобиографични моменти. Основната героиня всъщност се казва Рита и Рита е художничка, а прототип на Рита е един много скъп член на моето семейство. Една от линиите на книгата е отношението между думите и образите, между словото и рисунката."

Два различни творчески погледа към реалността и това в нас. 

"Тези картини не са обикновени. Картините, които остават след нелепата смърт на Рита, подтикват писателя да ги дорисува със слово. Те затова са живи картини, защото има някакъв елемент на доосъществяване на онова, което е заченато вътре в съответната картина. И това е фантазно-приказният елемент в книгата."

Книгата има елемент на равносметка на изминатия житейски път – опит за равносметка чрез историята на героя, поставена в един по-широк контекст, не само личен. В тази равносметка става ясно, че ролята на Милостивия е много съществена, той е наречен Милостив, защото героят се е убедил в неговата милост и то не принципно, абстрактно, а в милостта му към самия него в някакви ключови моменти от неговия житейски път.