На 1 февруари се отбелязва Денят за почит на жертвите на комунистическия режим. На тази дата през 1945 година т.нар. "Народен съд" осъжда на смърт регенти, депутати, министри, офицери и общественици, а присъдите са изпълнени същия ден.
Как се представя периодът в настоящите ни учебници по история?
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Евелина Келбечева, историк, преподавател в Американския университет (преподава съвременна европейска, източноевропейска, балканска и българска история):
“Историята на комунистическия режим се изучава в 10-и клас като част от историята на България.
Въпреки голямата смяна в програмата, която заложи основните понятия и процеси, начинът, по който в по-голямата част от учебниците е представен комунистическият режим, е едно, бих казала, добре монтирано повествование, на което липсват големите акценти и истинските обобщения и заключения за това какво представлява една тоталитарна диктатура като комунистическия режим у нас. И в края на краищата начинът, по който са написани учебниците, не е адекватният начин, по който трябва да се говори на младите хора.
Има споменаване на факти, но те са така размити в другото наводнение от факти, имена и политически събития, че голямата картина се губи.“
Важните пропуски в учебниците
“Две са нещата, за които няма една дума в учебниците. В тези пет учебника по новите правила трябва да има различни учебници.
Две неща не бяха допуснати от колегите, предимно от Софийския университет, по време на публичните дебати. Това е Съветската окупация (1944-1947 г.), която довежда до най-голямата финансова и икономическа криза в новата българска история. С милиардите, които плащаме за издръжка на Червената армия в България, плюс репарациите и разходите за войната. Този факт не съществува в нито един български учебник.
Не присъстват и двете предложения на Тодор Живков за присъединяването на България към СССР. Това също беше отречено като факт, макар че не само че има документация, но тя е и публикувана.
Все още в нашата професионална гилдия има хора, които пазят да стане публично знанието за едни от най-тежките и срамни моменти, свързани с налагането на комунистическата тоталитарна диктатура.
В едно изречение се споменава Народният съд и терорът веднага след 9-и септември.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Много е трудно за учениците да разберат периода само през фактологическото ниво. Едно от нещата, които се пропускат, е именно фокусирането на образованието върху политика, обществени науки, те в момента присъстват в образователния фонд по един много оскъден начин.
В момента забелязвам, че за голяма част от учениците историята, като предмет, не е от първостепенно значение, не виждат практично приложение.
Ние разчитаме на гражданско общество, а това означава, че гражданите имат адекватната подготовка и мотивация да участват.
Очакваме от хората на върха да вземат адекватни решения, но те не са способни без ползотворното участие на гражданите в системата.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Защо на гражданското обществото е нужен контекст, за да разбере същността на една криза и да реагира на нея, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Никола Рахнев , създател на "Гората.бг". Гражданското общество "България е пълна с прекрасни хора, с добри хора, с будни хора и това далеч не е само в София. Най-ценното, което имат..
Какво е новото във връзка със заповедното производство, защитата по изпълнителни дела и издадените електронни изпълнителни листове? Какво представлява заповедното производство – от кого и как се ползва то? Какви възражения може да се направят от лицето, срещу което има издадена заповед за изпълнение и какво друго да направим, за да се защитим в..
Кои са по-значимите промени в Закона за движение по пътищата? Тодор Тодоров – графолог и криминалист – коментира промените в "Законът и Темида": "Много пострадали има през последните 6 месеца. И каквото и да говорим сега за новите промени, аз имам чувството, че нищо не се променя... Най-значимото, което ми прави впечатление, за мен е контролът на..
Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен – кои са основните аргументи за създаването му? Има ли досега някакви тълкователни решения на Конституционния съд във връзка със Закона? Тодор Тодоров, графолог и криминалист, коментира темата в юридическото предаване на БНР "Законът и Темида": "Законът е приет от 38-ото Народно..
На бляскава церемония в хотел "Милениум" за 31-ви път бяха раздадени наградите за мода, шоу и бизнес, организирани от известния дизайнер, изпълнител и водещ Красимир Недялков. Прекрасната традиция продължава да вдъхновява и тази година. Наградите бяха очаквани с огромен интерес от публиката и елита на модата и шоубизнеса. Събитието се е утвърдило..
Днес ви срещаме с един човек, чиято история е своеобразен мост между България, Ливан и Австрия. Рами Спасов е роден в Киев, в семейство на българин и..
Музикалният "по-малък брат" на Тоби Драйвър от KayoDot пристига за три дати у нас по покана на радиофестивала "Аларма Пънк Джаз". Заедно с грузинския..
Аделина Петрова разказва за спектакъла "Доброто тяло или разсъжденията на една актриса относно килограмите, секса и театъра" – постановка, която съчетава..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg