На 1 февруари се отбелязва Денят за почит на жертвите на комунистическия режим. На тази дата през 1945 година т.нар. "Народен съд" осъжда на смърт регенти, депутати, министри, офицери и общественици, а присъдите са изпълнени същия ден.
Как се представя периодът в настоящите ни учебници по история?
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Евелина Келбечева, историк, преподавател в Американския университет (преподава съвременна европейска, източноевропейска, балканска и българска история):
“Историята на комунистическия режим се изучава в 10-и клас като част от историята на България.
Въпреки голямата смяна в програмата, която заложи основните понятия и процеси, начинът, по който в по-голямата част от учебниците е представен комунистическият режим, е едно, бих казала, добре монтирано повествование, на което липсват големите акценти и истинските обобщения и заключения за това какво представлява една тоталитарна диктатура като комунистическия режим у нас. И в края на краищата начинът, по който са написани учебниците, не е адекватният начин, по който трябва да се говори на младите хора.
Има споменаване на факти, но те са така размити в другото наводнение от факти, имена и политически събития, че голямата картина се губи.“
Важните пропуски в учебниците
“Две са нещата, за които няма една дума в учебниците. В тези пет учебника по новите правила трябва да има различни учебници.
Две неща не бяха допуснати от колегите, предимно от Софийския университет, по време на публичните дебати. Това е Съветската окупация (1944-1947 г.), която довежда до най-голямата финансова и икономическа криза в новата българска история. С милиардите, които плащаме за издръжка на Червената армия в България, плюс репарациите и разходите за войната. Този факт не съществува в нито един български учебник.
Не присъстват и двете предложения на Тодор Живков за присъединяването на България към СССР. Това също беше отречено като факт, макар че не само че има документация, но тя е и публикувана.
Все още в нашата професионална гилдия има хора, които пазят да стане публично знанието за едни от най-тежките и срамни моменти, свързани с налагането на комунистическата тоталитарна диктатура.
В едно изречение се споменава Народният съд и терорът веднага след 9-и септември.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Много е трудно за учениците да разберат периода само през фактологическото ниво. Едно от нещата, които се пропускат, е именно фокусирането на образованието върху политика, обществени науки, те в момента присъстват в образователния фонд по един много оскъден начин.
В момента забелязвам, че за голяма част от учениците историята, като предмет, не е от първостепенно значение, не виждат практично приложение.
Ние разчитаме на гражданско общество, а това означава, че гражданите имат адекватната подготовка и мотивация да участват.
Очакваме от хората на върха да вземат адекватни решения, но те не са способни без ползотворното участие на гражданите в системата.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
"В началото на реформата беше заложено здравната вноска да расте през определен период от време до достигане на над 12%. През годините това нещо се забрави, но ние го помним и ще го напомняме." С тези думи д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), напомни преди дни в ефира на БНР за един от първоначалните ангажименти в..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. На..
128 СУ "Алберт Айнщайн" в София празнува 50-годишнина. В седмицата на училищния юбилеен концерт в "Нашият ден" гостува Юлиян Плачков, директор на 128 СУ "Алберт Айнщайн" от 2011 година насам, учител по история, но човек, улавящ пулса на съвременността. Екипът на училището се придържа към максимата на Айнщайн, която гласи: "Животът е..
В ефира на предаването Lege Artis Петър Галев от платформата CredoWeb коментира актуалните проблеми и нужди на българската здравна система. Основният фокус бе върху необходимостта от адекватно финансиране на здравеопазването и структурни промени, които да осигурят устойчивост и по-високо качество на услугите. От Българския лекарски съюз настояват..
За Българското училище "Иван Станчов" към Посолството на Република България в Лондон в "Нашият ден" разказва журналистът от екипа на предаването Нина Цанева. Цанева споделя впечатленията си от посещението си в столицата на Обединеното кралство по покана на Лектората по български език към Департамента по славянски и източноевропейски езици в..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе –..
Антология билингва на съвременната българска поезия (на сръбски език) и на съвременната сръбска поезия (на български език) представиха в "Артефир" Боян..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg