Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

1 февруари – Ден за почит на жертвите на комунизма

Адекватни ли са учебниците ни по история

Снимка: БГНЕС

На 1 февруари се отбелязва Денят за почит на жертвите на комунистическия режим. На тази дата през 1945 година т.нар. "Народен съд" осъжда на смърт регенти, депутати, министри, офицери и общественици, а присъдите са изпълнени същия ден.

Как се представя периодът в настоящите ни учебници по история?

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Евелина Келбечева, историк, преподавател в Американския университет (преподава съвременна европейска, източноевропейска, балканска и българска история):

“Историята на комунистическия режим се изучава в 10-и клас като част от историята на България.

Въпреки голямата смяна в програмата, която заложи основните понятия и процеси, начинът, по който в по-голямата част от учебниците е представен комунистическият режим, е едно, бих казала, добре монтирано повествование, на което липсват големите акценти и истинските обобщения и заключения за това какво представлява една тоталитарна диктатура като комунистическия режим у нас. И в края на краищата начинът, по който са написани учебниците, не е адекватният начин, по който трябва да се говори на младите хора.

Има споменаване на факти, но те са така размити в другото наводнение от факти, имена и политически събития, че голямата картина се губи.“

Днес се провежда панихида пред параклиса и мемориала на жертвите на комунизма. Поканени са представители на демократическата общност.

Важните пропуски в учебниците

“Две са нещата, за които няма една дума в учебниците. В тези пет учебника по новите правила трябва да има различни учебници.

Две неща не бяха допуснати от колегите, предимно от Софийския университет, по време на публичните дебати. Това е Съветската окупация (1944-1947 г.), която довежда до най-голямата финансова и икономическа криза в новата българска история. С милиардите, които плащаме за издръжка на Червената армия в България, плюс репарациите и разходите за войната. Този факт не съществува в нито един български учебник.

Днес се провежда панихида пред параклиса и мемориала на жертвите на комунизма

Не присъстват и двете предложения на Тодор Живков за присъединяването на България към СССР. Това също беше отречено като факт, макар че не само че има документация, но тя е и публикувана.

Все още в нашата професионална гилдия има хора, които пазят да стане публично знанието за едни от най-тежките и срамни моменти, свързани с налагането на комунистическата тоталитарна диктатура.

В едно изречение се споменава Народният съд и терорът веднага след 9-и септември.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл.

Темата коментира в “Нашият ден“ Енчо Москов, учител по „История и цивилизация” в гимназиалния курс:
“Един от големите пропуски в образованието по история е това, че на учениците не се предоставя адекватна рамка, по която да могат да изучават този тип периоди, които са изключително комплексни от гледна точка на геополитически и вътрешни фактори, където е разделено самото общество по начин, по който е трудно после да се възстанови.

Много е трудно за учениците да разберат периода само през фактологическото ниво. Едно от нещата, които се пропускат, е именно фокусирането на образованието върху политика, обществени науки, те в момента присъстват в образователния фонд по един много оскъден начин.

В момента забелязвам, че за голяма част от учениците историята, като предмет, не е от първостепенно значение, не виждат практично приложение.

Ние разчитаме на гражданско общество, а това означава, че гражданите имат адекватната подготовка и мотивация да участват.

Очакваме от хората на върха да вземат адекватни решения, но те не са способни без ползотворното участие на гражданите в системата.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл.

Снимки: БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изборът да се завърнеш в България

Да се завърнеш в България – изборът, причините, философията на такова решение дискутираме в "Какво се случва" с Екатерина Шикерова, психолог, завършила в Страсбург, живяла и работила във Франция, която 2015 година се връща в България и практикува тук и архитект Веселин Алексиев, живял в САЩ до пълнолетието си, днес преподавател и активист. "Има..

публикувано на 18.09.25 в 09:29

Д-р Драгомир Иванов: Националната антибиотична политика е комплекс от много фактори

Кръгла маса за антибиотичната резистентност провежда Националният център по заразни и паразитни болести, съвместно с Министерството на здравеопазването, Българска асоциация "Единно здраве" и Българска агенция по безопасност на храните. "Форумът има за цел да представи интердисциплинарен и холистичен подход по отношение на антибиотичната..

публикувано на 17.09.25 в 12:51
Д-р Фани Цуракова

Когато тревожността променя стила на живот, трябва да помислим за помощ

През октомври предстои седемдневен форум, посветен на тревожно-депресивните състояния. Паралелно с това Американската агенция по храните и лекарствата ще разгледа ролята на изкуствения интелект в психичното здраве. По темата в ефира на предаването Lege Artis  г овори д-р Фани Цуракова , психиатър в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ". Тревожните..

публикувано на 17.09.25 в 12:51
д-р Христиана Бацелова

Д-р Христиана Бацелова: Варицелата може да доведе до тежки усложнения

Ваксината срещу варицела става задължителна от 2026 г.: експертите я определят като ключова стъпка От 2026 г. ваксината срещу варицела ще бъде включена като задължителна в имунизационния календар на България. Това обяви министърът на здравеопазването д-р Силви Кирилов в ефира на една от националните телевизии. По думите му първата доза ще се поставя..

обновено на 17.09.25 в 12:46

Улеснен достъп на медицинските специалисти в училищата до здравните данни на децата

Д-р Константин Сотиров , председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари – Пловдив, обяснява в Lege Artis как работи Националната здравна информационна система, която улеснява достъпа на образователните институции до данните за здравословното състояние на децата. Здравна профилактична карта вече няма – нито в хартиен вид, нито в..

публикувано на 17.09.25 в 12:01