Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В годината на почитаемия тигър да бъдем силни, смели и енергични

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Чун дзие – пролетният празник или, както сме свикнали да го наричаме, „китайската нова година“ отбелязва началото на земеделския цикъл, така важен за хората днес, както и преди хилядолетия. Датата е различна всяка година и се изчислява според движението на небесните светила и други значими „координатни“ системи. Пожеланията за плодородие, материално благополучие и душевно добруване са подобни на поздравите, които си разменят всички хора. Тигърът е третото животно, пристигнало при Нефритения император, за да му поднесе почитанията си за рождения му ден, гласи легендата, затова той е избран за третият поред пазител на пътя между земята и небето, „сребърната река“, свързваща земния живот с небесния. Също комбинация от класификации добавя елементи към характеристиките на животното. Така тигърът е определен като „черен воден“, като черното е цветът, с който се свързва елементът вода заради неговата дълбочина, непознаваемост и скрит потенциал.

Съществената разлика между културите на Изтока и Запада, между китайския език и езиците от индоевропейската група прави проникването на лексика трудно. Много малко са заемките от китайски, макар че изобретенията, тръгнали към света от Китай, са многобройни и значими. Това не може да се обясни единствено със самодостатъчността и затвореността на огромната империя, но и с коренните различия между езиците. Самите езици или диалекти на жителите на различни краища на страната може да са толкова неразбираеми за тях, че понякога се налага да си помагат с езика на жестовете. Разказва д-р Евелина Хайн, гл.ас. в катедрата „Китаистика“ на Софийския университет“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Регионален исторически музей Бургас: Археологическата сбирка

РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..

публикувано на 07.08.25 в 15:25
Микрозеленчуци

Микрозеленчуци в Бенковски

Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..

публикувано на 06.08.25 в 15:20

Йемен – не на хутите, а на Савската царица и Библията

Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..

публикувано на 06.08.25 в 13:10

Мароко и България са големи международни туристически дестинации и държави с вековна история

"Кралство Мароко, както и България, е една голяма туристическа дестинация и както вашата страна е една държава на повече от 12 века – позната с културното си разнообразие и възможности, както и със своята толерантност. Мароко е територия на която през вековете различни националности са живели съвместно заедно. Мароко е кралство, което не престава да..

публикувано на 04.08.25 в 13:45
проф. Радостина Александрова

Учени създават човешка ДНК от нулата

Учени се заеха да създадат човешка ДНК от нулата. Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на модифицирани хора, това не стои на дневен ред, заяви в предаването "Следобед за любопитните" вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. “Проектът, който започва, се финансира от Welcome trust –..

публикувано на 04.08.25 в 09:40