Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В годината на почитаемия тигър да бъдем силни, смели и енергични

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Чун дзие – пролетният празник или, както сме свикнали да го наричаме, „китайската нова година“ отбелязва началото на земеделския цикъл, така важен за хората днес, както и преди хилядолетия. Датата е различна всяка година и се изчислява според движението на небесните светила и други значими „координатни“ системи. Пожеланията за плодородие, материално благополучие и душевно добруване са подобни на поздравите, които си разменят всички хора. Тигърът е третото животно, пристигнало при Нефритения император, за да му поднесе почитанията си за рождения му ден, гласи легендата, затова той е избран за третият поред пазител на пътя между земята и небето, „сребърната река“, свързваща земния живот с небесния. Също комбинация от класификации добавя елементи към характеристиките на животното. Така тигърът е определен като „черен воден“, като черното е цветът, с който се свързва елементът вода заради неговата дълбочина, непознаваемост и скрит потенциал.

Съществената разлика между културите на Изтока и Запада, между китайския език и езиците от индоевропейската група прави проникването на лексика трудно. Много малко са заемките от китайски, макар че изобретенията, тръгнали към света от Китай, са многобройни и значими. Това не може да се обясни единствено със самодостатъчността и затвореността на огромната империя, но и с коренните различия между езиците. Самите езици или диалекти на жителите на различни краища на страната може да са толкова неразбираеми за тях, че понякога се налага да си помагат с езика на жестовете. Разказва д-р Евелина Хайн, гл.ас. в катедрата „Китаистика“ на Софийския университет“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доктор Стефания Каменова

Изложба в Природонаучния музей разкрива възможностите на геномиката

"Природата все още не е разкодирана, но ние учените продължаваме да работи за това, защото това са въпроси свързани най-вече с опазване на биоразнообразието. Наистина можем да говорим за геномна революция, защото за първи път ние изследователите и еколозите имаме на разположение един набор от инструменти, които можем да наречем геномни и те не са..

публикувано на 04.10.25 в 17:40

Чистернино – раят на месоядните

Днес ще ви водя в рая на месоядните. Чистернино е живописно градче в Пулия, Южна Италия. Бели каменни къщи, калдъръмени улички, скрити площадчета, които изникват внезапно пред погледа, и исторически църкви привличат туристи през цялата година, но през лятото те прииждат с евтините полети от Бари и акостиралите в Бриндизи яхти. С какво е чак толкова..

публикувано на 03.10.25 в 16:05
Стефан Виет

Стефан Виет – първият инфлуенсър с увреждания у нас

Той се казва Стефан Виет. Приел е за своя мисия да огласява проблемите на хората в колички пред широката общественост. Прави го посредством видеоклипове в социалните мрежи, в които показва различни ситуации от ежедневието и бита на човек, принуден да живее по този начин. Определя себе си като мечтател с големи амбиции. Проявление на тези амбиции..

публикувано на 03.10.25 в 15:10

Честване на 225 години от рождението на Колю Фичето събра учени на национална конференция

Дряново отново е център на науката и културата. От 1 до 3 октомври Историческият музей в града посреща участниците в националната научна конференция "Епохи, личности, памет". Форумът, който тази година има своето четвърто издание, ще събере близо 50 учени, университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цялата страна. Те ще..

публикувано на 02.10.25 в 18:25

Българският принос в изучаването на Антарктида – 3 епизод: Завършен и открит е новия лабораторен блок на българската база

Една от основните задачи в 33-ата българска антарктическа експедиция, извън научната дейност, е завършването на сградата на новия лабораторен блок, каза Камен Недков – командир на българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън и още споделя командирът на базата. Това е вторият етап от построяването на лабораторния блок и..

публикувано на 01.10.25 в 12:45