Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В годината на почитаемия тигър да бъдем силни, смели и енергични

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Чун дзие – пролетният празник или, както сме свикнали да го наричаме, „китайската нова година“ отбелязва началото на земеделския цикъл, така важен за хората днес, както и преди хилядолетия. Датата е различна всяка година и се изчислява според движението на небесните светила и други значими „координатни“ системи. Пожеланията за плодородие, материално благополучие и душевно добруване са подобни на поздравите, които си разменят всички хора. Тигърът е третото животно, пристигнало при Нефритения император, за да му поднесе почитанията си за рождения му ден, гласи легендата, затова той е избран за третият поред пазител на пътя между земята и небето, „сребърната река“, свързваща земния живот с небесния. Също комбинация от класификации добавя елементи към характеристиките на животното. Така тигърът е определен като „черен воден“, като черното е цветът, с който се свързва елементът вода заради неговата дълбочина, непознаваемост и скрит потенциал.

Съществената разлика между културите на Изтока и Запада, между китайския език и езиците от индоевропейската група прави проникването на лексика трудно. Много малко са заемките от китайски, макар че изобретенията, тръгнали към света от Китай, са многобройни и значими. Това не може да се обясни единствено със самодостатъчността и затвореността на огромната империя, но и с коренните различия между езиците. Самите езици или диалекти на жителите на различни краища на страната може да са толкова неразбираеми за тях, че понякога се налага да си помагат с езика на жестовете. Разказва д-р Евелина Хайн, гл.ас. в катедрата „Китаистика“ на Софийския университет“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

До Бора Бора се пътува най-малко три дни, но си струва!

Мечтаният от мнозина остров Бора Бора е малко късче земя от архипелага Дружествени острови на Френска Полинезия, заобиколено от лагуна и риф. В центъра му е разположен застинал вулкан. По последни данни коренните жители, които са родени сред дивната му красота са близо 9 хиляди души. Наричат Бора Бора най-красивия остров на света. Когато..

публикувано на 02.11.24 в 12:15
Деканът на Физическия факултет проф. дфзн Георги Райновски (в средата), Ивайло Младенов и Ани Костова

135 години отбелязва Физическият факултет на СУ "Климент Охридски"

По повод 1-ви ноември, Деня на народните будители, екипът на предаването "Следобед за любопитните" гостува на Физическия факултет на СУ. Тази година факултетът отбелязва 135 години от създаването си и 70 години от членството на България в ЦЕРН и 25 години от присъединяването на България към него. Факултетът има водещо място в работата на..

публикувано на 01.11.24 в 14:39

Църква и власт – имперски практики

"Третият Рим и Църквата" е тема и на новия том в изследването на българския монах Калистрат Зогграфски от Атон. Заедно с Митко Новков, публицист и културолог, и с Иван Йовчев, главен асистент от Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Говорим за Църквата като проекция на Божия промисъл на Земята, но и за институционалните ѝ падения и..

публикувано на 01.11.24 в 09:26
Светлана Нанчева и Юрий Анджекарски

Технологии на доброто или как добрите каузи да станат добри практики

Сдружение "Професионален форум за образованието" започна нов проект, насочен най-вече към младите, желаещи да отделят време и енергия за общественополезни цели. Първото събитие по проекта беше форум на 24 октомври с участието на ученици и студенти от София, както и организации, занимаващи се с различни социални каузи и доброволчество, които..

публикувано на 31.10.24 в 09:00
Наталия Ромалийска

Таврийската българка Наталия Ромалийска: Виждам си бъдещето тук

Наталия гостува в предаването "За думите" на 29 октомври – Ден на бесарабските българи. Държи в името на празника да се споменават и българите от Таврия (българските преселници от Бесарабия, царска Русия, които след 1856 г. попадат в пределите на Княжество Молдова и след няколко години, принудени от лошото отношение на молдовската власт и подмамени..

публикувано на 30.10.24 в 16:37