Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Цветан Паров: Ако загубиш себе си в нормалния живот, винаги можеш да се прибереш в пещерата

Черните кутии на Земята

Камен Бонев: 85% от времето е мъкнене на багаж, но ако се заобичаш със спелеологията, намираш мястото си в пещерните среди

Пещерата Колкина дупка
Снимка: БГНЕС

Пещерите са толкова различни от всичко друго на Земята, че за тях съществува отделен дял от науката, наречен спелеология. В полето ѝ се пресичат интересите на най-различни изследователи – от геолози и палеонтолози до леководолази и встрастени пещерняци.
За много занимания се използва изразът „като голямо семейство“, но при спелеолозите той е 100% верен.
Пещернячеството не е индивидуално и самотно занимание, напротив, винаги се практикува в група, в тъмнина и без публика.

Освен че са записали геологичната история на Земята в себе си и са дом на уникални живи организми, пещерите дават възможност да се изследва как се променя дневно-нощният ритъм на човек под въздействието на мрака. На земята хората будуват, когато е светло и спят, когато се стъмни. А какво се случва, когато този ритъм изчезне?

Още по важен е въпросът какво се случва, когато пещерите безотговорно се използват като сметища. Те са съставна част от кръговрата на водата и всичко, което оставим в тях се връща под формата на замърсена вода. Една капка живак от батерия например, отравя 40 куб. м. вода.

Откъде една пещера е заслужила име като Джибровица може да се досетите, не ви се иска да знаете откъде е намерила името си „Кучешката“ пещера.

Чуйте разговора с Камен Бонев, геолог, участник в 13 от българските антарктически експедиции, пещерен инструктор и спасител и с Цветан Паров, магистър по аерокосмическо инженерство, с множество участия в експедиции и спелеоложки проучвания у нас и по света. Цветан Паров е участвал и в 27-ата Антарктическа експедиция на българската база.

Двамата се смятат за късметлии, защото са били на вероятно последните бели места по глобуса – Антарктика и пещерите. Те са сред лекторите на събитието „Пещери“, организирано от „Рацио“.

Камен Бонев е геолог, доктор по геология на Парижкия университет „Paris-6“. Работил е в 13 от българските антарктически експедиции и един от авторите на първите геоложки карти на о-в Ливингстън. От около 45 години се занимава с проучването и документирането на пещери и пропасти у нас и по света: в Куба, о-в Реюнион (Индийски океан), Мадагаскар, о-в Ливингстън, Грузия, Абхазия, Киргизстан, Тунис, Сирия, Франция, Албания, Гърция, Хърватия, Косово, Румъния, Китай, Виетнам, Лаос, Турция, Иран. Пещерен инструктор и спасител в пещери и пропасти. Понастоящем председател на Българското пещерно дружество.

Инж. Цветан Паров е магистър по аерокосмическо инженерство от Физическия факултет на СУ. Като хоби, спорт и страст се занимава с пещери от 1996 г., когато се записва за курсист в пещерен клуб и туристическо дружество „Витоша“ гр. София. Понастоящем е член на „Българско пещерно дружество“ с множество участия в експедиции и спелеоложки проучвания у нас, в Иран, Китай и Лаос. Участник в 27-ата Антарктическа експедиция на българската база през 2019 г.. Интересите му са в изследване на пещерните системи в югоизточна Азия, както и търсене на нови възможности за спелео-проучвания по света.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10