Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Цветан Паров: Ако загубиш себе си в нормалния живот, винаги можеш да се прибереш в пещерата

Черните кутии на Земята

Камен Бонев: 85% от времето е мъкнене на багаж, но ако се заобичаш със спелеологията, намираш мястото си в пещерните среди

Пещерата Колкина дупка
Снимка: БГНЕС

Пещерите са толкова различни от всичко друго на Земята, че за тях съществува отделен дял от науката, наречен спелеология. В полето ѝ се пресичат интересите на най-различни изследователи – от геолози и палеонтолози до леководолази и встрастени пещерняци.
За много занимания се използва изразът „като голямо семейство“, но при спелеолозите той е 100% верен.
Пещернячеството не е индивидуално и самотно занимание, напротив, винаги се практикува в група, в тъмнина и без публика.

Освен че са записали геологичната история на Земята в себе си и са дом на уникални живи организми, пещерите дават възможност да се изследва как се променя дневно-нощният ритъм на човек под въздействието на мрака. На земята хората будуват, когато е светло и спят, когато се стъмни. А какво се случва, когато този ритъм изчезне?

Още по важен е въпросът какво се случва, когато пещерите безотговорно се използват като сметища. Те са съставна част от кръговрата на водата и всичко, което оставим в тях се връща под формата на замърсена вода. Една капка живак от батерия например, отравя 40 куб. м. вода.

Откъде една пещера е заслужила име като Джибровица може да се досетите, не ви се иска да знаете откъде е намерила името си „Кучешката“ пещера.

Чуйте разговора с Камен Бонев, геолог, участник в 13 от българските антарктически експедиции, пещерен инструктор и спасител и с Цветан Паров, магистър по аерокосмическо инженерство, с множество участия в експедиции и спелеоложки проучвания у нас и по света. Цветан Паров е участвал и в 27-ата Антарктическа експедиция на българската база.

Двамата се смятат за късметлии, защото са били на вероятно последните бели места по глобуса – Антарктика и пещерите. Те са сред лекторите на събитието „Пещери“, организирано от „Рацио“.

Камен Бонев е геолог, доктор по геология на Парижкия университет „Paris-6“. Работил е в 13 от българските антарктически експедиции и един от авторите на първите геоложки карти на о-в Ливингстън. От около 45 години се занимава с проучването и документирането на пещери и пропасти у нас и по света: в Куба, о-в Реюнион (Индийски океан), Мадагаскар, о-в Ливингстън, Грузия, Абхазия, Киргизстан, Тунис, Сирия, Франция, Албания, Гърция, Хърватия, Косово, Румъния, Китай, Виетнам, Лаос, Турция, Иран. Пещерен инструктор и спасител в пещери и пропасти. Понастоящем председател на Българското пещерно дружество.

Инж. Цветан Паров е магистър по аерокосмическо инженерство от Физическия факултет на СУ. Като хоби, спорт и страст се занимава с пещери от 1996 г., когато се записва за курсист в пещерен клуб и туристическо дружество „Витоша“ гр. София. Понастоящем е член на „Българско пещерно дружество“ с множество участия в експедиции и спелеоложки проучвания у нас, в Иран, Китай и Лаос. Участник в 27-ата Антарктическа експедиция на българската база през 2019 г.. Интересите му са в изследване на пещерните системи в югоизточна Азия, както и търсене на нови възможности за спелео-проучвания по света.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Д-р Антоанета Грозева: Не е полезно съчетаването на балнеолечението с почивка на море

Д-р Антоанета Грозева е дългогодишен директор на Специализираната болница за рехабилитация в Поморие. Успоредно със значителната си клинична работа, тя извършва и научноизследователска дейност в областта на калолечението и рехабилитацията на редица социално значими заболявания.  Д-р Грозева има над 50 труда, които са публикувани у нас и в чужбина...

публикувано на 22.05.24 в 19:45
Обявяването на независимостта на България – княз Фердинанд на преден план

Цар Фердинанд – преместване на тленните останки и следи в историята ни

По повод преместването на тленните останки на цар Фердинанд от църквата "Свети Августин" в гр. Кобург в двореца "Врана" в София, разговаряме за самия монарх, за интерпретациите на ролята му в новата ни история, и за династията изобщо. Участниците – професор Иван Илчев, проф. Искра Баева и Николай Поппетров разглеждат въпросите от различни ъгли,..

публикувано на 22.05.24 в 19:12

Какво да направим с изпаднала от гнездото птица?

В сезона на гнезденето Александър Маринов-Санчо , орнитолог, активист и автор на филми за опазването на природата, обяснява какво да правим, когато видим изпаднала от гнездото си птица . Отговорът на този въпрос е – нищо. "Птиците в този сезон са излюпили малките, отгледали са ги в начален етап и младите птици в момента са във фаза, в която..

публикувано на 21.05.24 в 12:41

"Частни уроци" изобщо не съществува като термин в Швеция

Ако за нас това звучи изненадващо, също толкова шокиращо би било за шведските родители да си представят, че трябва да плащат за допълнително обучение на децата си извън редовните занимания в училище. В скандинавската страна се смята, че училището е длъжно да осигури образование и подкрепа на учениците, така че да бъдат готови за самостоятелен живот..

публикувано на 21.05.24 в 11:44
Доц. д-р Веселина Вачкова (вляво) и Цвета Николова

Познатите и непознати свети равноапостоли Константин и Елена

Едва ли някой (освен историците, занимаващи се с църковна история) знае, че на 20 май 325 година е открит Първият Никейски събор. Той е важен за православния християнски свят, защото на него се съставя Никейският Символ на вярата, който става основа на познатия ни днес Символ Верую. А причината той, въпреки споровете, да бъде приет, е не кой да е друг,..

публикувано на 21.05.24 в 09:58