Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Цветан Паров: Ако загубиш себе си в нормалния живот, винаги можеш да се прибереш в пещерата

Черните кутии на Земята

Камен Бонев: 85% от времето е мъкнене на багаж, но ако се заобичаш със спелеологията, намираш мястото си в пещерните среди

Пещерата Колкина дупка
Снимка: БГНЕС

Пещерите са толкова различни от всичко друго на Земята, че за тях съществува отделен дял от науката, наречен спелеология. В полето ѝ се пресичат интересите на най-различни изследователи – от геолози и палеонтолози до леководолази и встрастени пещерняци.
За много занимания се използва изразът „като голямо семейство“, но при спелеолозите той е 100% верен.
Пещернячеството не е индивидуално и самотно занимание, напротив, винаги се практикува в група, в тъмнина и без публика.

Освен че са записали геологичната история на Земята в себе си и са дом на уникални живи организми, пещерите дават възможност да се изследва как се променя дневно-нощният ритъм на човек под въздействието на мрака. На земята хората будуват, когато е светло и спят, когато се стъмни. А какво се случва, когато този ритъм изчезне?

Още по важен е въпросът какво се случва, когато пещерите безотговорно се използват като сметища. Те са съставна част от кръговрата на водата и всичко, което оставим в тях се връща под формата на замърсена вода. Една капка живак от батерия например, отравя 40 куб. м. вода.

Откъде една пещера е заслужила име като Джибровица може да се досетите, не ви се иска да знаете откъде е намерила името си „Кучешката“ пещера.

Чуйте разговора с Камен Бонев, геолог, участник в 13 от българските антарктически експедиции, пещерен инструктор и спасител и с Цветан Паров, магистър по аерокосмическо инженерство, с множество участия в експедиции и спелеоложки проучвания у нас и по света. Цветан Паров е участвал и в 27-ата Антарктическа експедиция на българската база.

Двамата се смятат за късметлии, защото са били на вероятно последните бели места по глобуса – Антарктика и пещерите. Те са сред лекторите на събитието „Пещери“, организирано от „Рацио“.

Камен Бонев е геолог, доктор по геология на Парижкия университет „Paris-6“. Работил е в 13 от българските антарктически експедиции и един от авторите на първите геоложки карти на о-в Ливингстън. От около 45 години се занимава с проучването и документирането на пещери и пропасти у нас и по света: в Куба, о-в Реюнион (Индийски океан), Мадагаскар, о-в Ливингстън, Грузия, Абхазия, Киргизстан, Тунис, Сирия, Франция, Албания, Гърция, Хърватия, Косово, Румъния, Китай, Виетнам, Лаос, Турция, Иран. Пещерен инструктор и спасител в пещери и пропасти. Понастоящем председател на Българското пещерно дружество.

Инж. Цветан Паров е магистър по аерокосмическо инженерство от Физическия факултет на СУ. Като хоби, спорт и страст се занимава с пещери от 1996 г., когато се записва за курсист в пещерен клуб и туристическо дружество „Витоша“ гр. София. Понастоящем е член на „Българско пещерно дружество“ с множество участия в експедиции и спелеоложки проучвания у нас, в Иран, Китай и Лаос. Участник в 27-ата Антарктическа експедиция на българската база през 2019 г.. Интересите му са в изследване на пещерните системи в югоизточна Азия, както и търсене на нови възможности за спелео-проучвания по света.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Древният Сардис

Древният Сардис

Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..

публикувано на 09.08.25 в 10:05
Доц. Борислав Александров, Цветелина Лазарова и Деница Дочева

Геодезистът трябва да притежава знания в различни области, сръчност и издръжливост

"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..

публикувано на 08.08.25 в 15:20

Регионален исторически музей Бургас: Археологическата сбирка

РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..

публикувано на 07.08.25 в 15:25
Микрозеленчуци

Микрозеленчуци в Бенковски

Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..

публикувано на 06.08.25 в 15:20

Йемен – не на хутите, а на Савската царица и Библията

Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..

публикувано на 06.08.25 в 13:10