„В науката има едно такова твърдение, че когато забравим смисъла и започнем да правим всичко по памет с обяснението, че това е за здраве и така са правили нашите баби и дядовци – това е упадъкът на традицията. Това е превръщането на обреда в обичай“, обясни в „Какво се случва“ д-р Георги Мишев, член на Международното общество за етнология и фолклор и автор на редица книги и публикации в тази област. Той е лектор в едногодишната програма на „Къщата на София“, в рамките на която веднъж месечно ще се провеждат тематични семинари, съобразени с празничния календар за представяне на българските традиции и обичаи.
В едногодишната програма ще се разглеждат елементи от традиционната народна култура, като акцентът ще бъде поставен върху практиките от и през античността до съвремието ни. Ще бъде направен анализ на знакови календарни обреди – Бъдни вечер и Коледа, баба Марта, Гергьовден, Еньовден и Горещниците, известни още като Кучешките дни на Сириус. Чрез лекциите публиката ще може да се запознае с нестинарството, маскарадната обредност, преданията за самодиви, змейове и други митологични персонажи. Целта на проекта е да запознае аудитория – хора от всякакви възрасти и с разнообразни интереси – с вековните традиции, вярвания, обреди и обичаи, които са част от нематериалното ни културно наследство.
„В последно време и фолклорът ни, и традиционната ни култура биват много жестоко експлоатирани, а в същия момент са непознавани. Съхраняването им винаги трябва да бъде адекватно на времето, в което живеем“, допълва още Георги Мишев.
Традиционната народна култура има за цел най-вече да ни сближи едни с други и с онова, което остава невидимо за нас. Тя ни дава възможност да се научим да живеем в хармония с природния ритъм. Първата лекция, част от програмата на „Къщата на София“, разказа именно за нейните особености, пластове и явления.
„Традиционната ни народна култура е синкретична. Тя е една амалгама и сплав от материалното и духовното“, допълва още Мишев.
В „Какво се случва“ той даде примери за многообразието на традициите, които се развиват през годините. Тяхната трансформация във времето е настъпвала по различен начин, но никога не и по подобно грубо вмешателство, каквото наблюдаваме днес, целящо да ги превърне в популярни.
Повече за механизмите на съхраняване на традициите и за унаследяването и интерпретациите на фолклорната култура; за митологичните персонажи и тяхната история; за балканския човек и връзката и взаимодействието на традиционната ни култура с другите култури по света; за разликата между обред и обичай – чуйте в звуковия файл.
Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..
"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...
С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..
Регионалният археологически музей в Пловдив всеки месец организира "Срещи с археологията", насочени специално към хора в пенсионна възраст. Февруари е месецът на любовта и виното, но и на археологията, затова днес ще се състои среща, посветена на траките и виното. Екатерина Илиева, експерт изложби и събития в Регионалния археологически..
6 февруари е важна дата в историческата хроника на Националната художествена академия в София. На този ден през 1896 година княз Фердинанд подписва указа за основаването на Държавното рисувално училище . Така започва началото на една от най-значимите институции в културната история на България, която изиграва решаващо въздействие върху..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Преподавателката по български език и литература в Университета в Гент д-р Миглена Дикова-Миланова и нейните студенти, които изучават български език,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg