„Вълци“ е заснет в селото, в което Георги е отраснал. Филмът проследява застиването във времето на живота и културата в българското село и на самите хора, които го населяват. Главната роля е поверена на Стефан Мавродиев. Това е един от малкото му образи, в които се превъплъщава в късометражното кино.
Както във филмите „Една вечер с Борис Павлович“, „Как се запознах с Неджи и Лудия Бор“ и „Миша дупка“, така и във „Вълци“ водеща за Георги е темата. Чрез филмите си той представя своя поглед към социалните проблеми и вътрешния свят на човека. Споделя, че до голяма степен е повлиян от филмите, които са го вдъхновили, и от режисьорите, които харесва, заради начина, по който изграждат героите и разгръщат тяхната психика – като Тарковски, Фелини и Кубрик.
За Георги Светломиров киното е живот, начин на мислене и на изразяване. То му дава възможност да експериментира с формите на разказване и пресъздаване на истории, с които да въздейства на публиката. Сега е напът да направи това и чрез документалното кино. Съвсем скоро ще представи пред зрителите поредицата, по която работи. Тя засяга темата за екологията на локално и глобално ниво, с което отваря нова ниша на екрана, тъй като е сред малкото подобни у нас, ако не и единствената.
Повече обаче можете чуете в звуковия файл.
Първият превод на български на шедьовъра " МАУС " на Арт Спигелман беше представен в One Book Bookstore. "Баща ми кърви история" и "Тук започнаха мъките ми" са двете части на книгата. Тя е наградена с "Пулицър" и дава начало на термина "графичен роман". Както пишат издателите, историята разказва за "Владек Спигелман, евреин, оцелял в..
Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..
"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...
С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..
Регионалният археологически музей в Пловдив всеки месец организира "Срещи с археологията", насочени специално към хора в пенсионна възраст. Февруари е месецът на любовта и виното, но и на археологията, затова днес ще се състои среща, посветена на траките и виното. Екатерина Илиева, експерт изложби и събития в Регионалния археологически..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Преподавателката по български език и литература в Университета в Гент д-р Миглена Дикова-Миланова и нейните студенти, които изучават български език,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg