Виновни ли сме ние, като пешеходци, ако ходим по велоалеите. Как може да се ускори придвижването с велосипеди в големите градове?
Темата коментира в “Нашият ден“ Иво Делин, член на сдружение “Велоеволюция“:
“Всичко е въпрос на добра воля на общините, които поддържат пътната инфраструктура на своята територия. По-голяма част от придвижванията ми са с велосипед. Доста по-бързо, екологично и здравословно е.
Манталитетът в България е, че шофьорът е цар на пътя и пътят си е негов. Докато това мислене не се промени, велоалеите и всичко останало би пречило на пътя.
Много малка част от шофьорите се усещат, че ако преминат на велосипед, задръстването изчезва и придвижването става доста по-бързо.
На ниво управление доста от нещата не се случват. Първо, нямаме план за развитие на велосипедния транспорт в София. Огромна част от хората в големите градове не се качват на велосипед поради страх да не бъдат блъснати от друг участник в движението. Следват се прости правила, които защитават нашите маневри, трябва де сме и по-бдителни.

Как може да се преодолее страхът?
“Основният начин да се направи тази промяна е адекватната инфраструктура за велосипедистите, когато тя наистина е безопасна и отделена от автомобилния трафик.
В София това почти никъде не се случва. В други градове от страната нещата са малко по-добре.
Зимния сезон със сигурност е по-опасен по няколко причини. Една е, че като цяло е по-тъмно и мрачно. И сутрин, и вечер, когато хората отиват и се връщат от работа, е доста по-тъмно и има сериозен шанс велосипедистите да не се видят, тъй като те са рядкост зимата. Другият проблем е, че е хлъзгаво.“
С идването на пролетта…
“Ще си припомним хаоса по пътищата. Шофьорите ще започнат отново да си припомнят, че съществуваме на пътя и ставаме все повече и повече, особено с пролетта и лятото.“
Чуйте разговора в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg