Френският литературен критик и журналист и българофил Ерик Ноло представи първия си роман – „Последна спирка Русе“ в България, в столичното пространство „Ялта арт руум“. Книгата представя Деляна и Серж, българка и французин. Тя е блестяща студентка, франкофон, а той – журналист и писател, избрал да живее в България. Свързва ги влечението им към френската литература. Деляна изоставя учението, постъпва на работа в нощен клуб и след бурно съжителство пътищата им се разделят. За да се срещнат отново. Какви са перипетиите пред двамата герои, как в напрегнатата криминална интрига Ерик Ноло умело вплита сюжети и персонажи от близкото минало и от днешния ден на България, картини от Русчук, града на Елиас Канети; как и защо се влюбва Ерик Ноло в България, историята на работата му като учител у нас в Сливен и как се ражда идеята да създаде издателство за български книги във Франция, споделя Ерик Ноло:
„В моя роман двамата основни персонажи сключват брак, после се развеждат. Една нощ обаче, Деляна – главната героиня се забърква с българската мафия и попада в опасност, и решава да избяга при бившия си съпруг, просто за да се скрие при него. Но това е началото на поредица от опасности, в които се забърква. Така изведнъж и двамата – и Деляна и Серж вече имат проблем с мафията, тя се опитва да избяга, качва се на автобус от София до Русе, и така започва една криминална история, но тя е любовна едновременно с това. И бих казал, че има три основни персонажи в моята книга – това са Серж, французинът, Деляна – българката и страната България, описвам страната като основен образ в книгата.
Преди много време за първи път попаднах в България, беше през 1986 година, изглеждаше ми доста екзотично страната. Прекарах няколко часа в София, но след това заминах за Сливен, почувствах го доста различно като град. В сюжета, когато Диляна отива при бившия си съпруг, тя минава през мястото на бившия Мавзолей на Георги Димитров, и вие знаете, това е важна част от българската история. Аз съм посещавал това място, запознат съм с причината за неговото разрушаване, но се учудвам, че има млади хора, българи, които не са запознати с тези исторически факти, някой от тях дори нямат представа къде е бил мавзолеят. Това е част от историята на родината им и трябва да са запознати. А парадоксалното е това, че аз като чужденец го знам, защо има млади българи, които не са се поинтересували. Затова съм вметнал такива исторически факти, които да имат и опознавателен характер за читателите, за историята, за промените в България, културата и обстановката през годините.
Годините ми като учител в Сливен са може би едни от най-прекрасните години в живота ми, защото имах много силна връзка с учениците си. Те бяха много впечатлени, че имат учител французин. И знаете ли, аз не бях много по-възрастен от тях, бях на 25 години, а те на 15-16 и сякаш говорехме на един език, разбирах ги, те непрекъснато искаха да научават нови и нови неща за Франция, за мен, имахме много ползотворно време. Наистина прекрасни години.
Един ден Красимир Кавалджиев ми разказа за един от най-добрите български романи, написан от Светослав Минков и Константин Константинов и планирах да я издам във Франция, но само тази конкретна книга, и след това нямах намерения да продължавам да бъда издател. И Красимир преведе книгата, във Франция книгата постигна добър успех, въпреки че беше странна, французите я харесаха. И така реших да продължа да работя като издател и да развивам издателство и това се превърна в моя професия за период от 15 години.
Бях много впечатлен и до днес съм от българската литература. И съм благодарен на българската литература, защото тя стартира моята работа като издател. Йордан Радичков не може да бъде сравнен с никой друг писател. Бих казал, че има радичковизъм, той е един, начинът, по който пише е неподражаем. Имах привилегията да го познавам лично. Един път, когато бях в София прекарахме няколко часа заедно. Една от малко познатите му книги „Прашка“ или „Хрониките на Черкаски“ е една от любимите ми книги като цяло. Неговите книги, които са типично български като бит в сюжета, защото действието се развива в българското село. Но с неговия език стават универсални, и могат да бъдат разбрани от всички хора по света.
Някои критици казват, че в мен присъства стилът на писане на Жорж Сименон, но вие знаете това е първия ми роман, Сименон е гений, един от най-големите писатели в историята на литература. Поласкан съм за това сравнение, но отказвам този комплимент, защото съм дебютант като писател, а той е автор, който е написал много и е голямо име. Но той наистина е един от любимите ми автори, така че за мен е чест, че моето име се свързва с неговия начин на писане.“
Френският литературен критик – Ерик Ноло за първия си роман – „Последна спирка Русе“ – любовен трилър, разгърнат на фона на българския градски и природен пейзаж и на родната действителност през погледа на французин българофил, който автора вече представи в София. На 28 февруари ще представи и в Русе в зала „Константин Димчев“ на Доходно здание. А на 1 март от 18 часа писателят ще гостува в зала „Май“ в сградата на Община Сливен.
Новият игрален сериал "Те, вълните"ще има своята телевизионна премиера през април. Мистериозният драматичен трилър е създаден по идея на Теодора Духовникова и Койна Русева, Главните роли се изпълняват от едни от най-обичаните български актриси – Мария Каварджикова, Койна Русева, Теодора Духовникова и Радина Кърджилова. Зрителите ще видят..
Поетесата Елка Няголова представи в Централния военен клуб в София двете си нови книги "Само тази любов" и "Само тази България". За творчеството ѝ говориха поетите Боян Ангелов, Надя Попова, Иван Есенски. Поетесата Надя Попова каза много хубави думи: "Елка Няголова притежава творчески характер с уязвимост на снежинка и твърдост на диамант". А актрисата..
От години художникът Хубен Черкелов се интересува от възможните художествени интерпретации на парите, на банкнотите, смята ги за форма на комуникация между хората, която заслужава изследване. В петък той откри новата си изложба "Колелото на живота" в галерия "Виваком Артхол Оборище 5". В нея на голямоформатни платна могат да се видят образи и сцени..
През 1970 г. Международната организация за радиоразпръскване обявява 1 април за Международен ден на хумора и шегата по радиото, с цел да се напомни на слушателите да не вярват на първоаприлските новинарски емисии. Това традиционно радостно и същевременно любопитно събитие е част от българската културна наследственост, като всеки 1 април носи със..
Старозагорският художник Пламен Кирилов открива изложба "Условни пространства" в галерия "Лабиринт" в Пловдив. До момента е реализирал осем самостоятелни изложби, като тази е първата му в Пловдив. Работи предимно в областта на живописта. Определят го, макар и със закачка, като абстрактен импресионист. За изложбата му с него разговаря кореспондентът..
В рубриката "Културен код" на предаването Terra Култура гостува маестро Константин Илиевски – главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското..
Вървиш, не спираш, силуети на хора се движат около теб, но ти чуваш само неговия глас. Превзел те е. Говори ти за старата любов, която е като сън,..
През 1970 г. Международната организация за радиоразпръскване обявява 1 април за Международен ден на хумора и шегата по радиото, с цел да се напомни на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg