Вдъхновен от неизвестното в документалното кино, Кристиян Бозов създава „Средец“ – новият филм в платформата за българско късометражно кино NO BLINK, който разказва историята на едноименното смолянско село, в което днес има къщи, но няма хора.
Младите отдавна са напуснали селото, в Средец живее само възрастното поколение, което е построило многоетажните къщи, защото е вярвало, че в тях ще кипи живот. От тази вяра сега е останал само споменът за задружното общество, което някога е искало да даде път на новото.
Историята във филма проследява идеята зад вече пустите къщи през личния поглед на безименни жители, които все така милеят за Средец. Водещото в документалния разказ е емоцията, която той предава, като навлиза навътре в душата на човека в кадър, но на достатъчна дистанция от святото в нея.
Сякаш далеч от цивилизацията, но и от всичко пошло, хората в селото се препитават от земята, грижат се за нея с уважения и тя им отвръща със същото.
В „Средец“ Кристиян Бозов всъщност разказа за селото на баща си, но не с идеята да накара младото поколение да се върне в него, а да припомни на всеки, изгледал филма, че и той има баба и дядо, които чакат да чуят гласа му.
Филмът е продукция на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и първоначално е замислен като игрален. Природните дадености на местността обаче и желанието у населяващите я възрастни хора да споделят всичко онова, което таят в себе си, карат Кристиян да превърне игралното в документално.
Повече за работата по филма и историята на Средец режисьорът разказва в звуковия файл.
Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..
"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...
С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..
Регионалният археологически музей в Пловдив всеки месец организира "Срещи с археологията", насочени специално към хора в пенсионна възраст. Февруари е месецът на любовта и виното, но и на археологията, затова днес ще се състои среща, посветена на траките и виното. Екатерина Илиева, експерт изложби и събития в Регионалния археологически..
6 февруари е важна дата в историческата хроника на Националната художествена академия в София. На този ден през 1896 година княз Фердинанд подписва указа за основаването на Държавното рисувално училище . Така започва началото на една от най-значимите институции в културната история на България, която изиграва решаващо въздействие върху..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Преподавателката по български език и литература в Университета в Гент д-р Миглена Дикова-Миланова и нейните студенти, които изучават български език,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg