Terres des Sept Couleurs (Земята на седемте цвята – фр.) буди удивление в парка Шамарел в югозападната част на Мавриций. Сюрреалистичната гледка се разкрива пред очите внезапно. Като космически пейзаж присаден в тропическа гора. Пясъчни дюни в седем различни цветя се стелят като причудлива река – червен, кафяв, лилав, зелен, син, лилав и жълт. Забележителното е, че те са произволно подредени в различни слоеве и никога не се смесват. Ако успеете да приспите бдителността на пазачите и да прескочите оградата с цел да си гребнете малко пясък, изумлението ви ще нарасне – когато смесите две шепи с различни нюанси, те неясно как се разделят сами отново по цветове. Другото странно е, че дюните не ерозират въпреки проливните тропически дъждове на Мавриций.
Алуминият и желязото, двата основни елемента в почвата, осигуряват синьо-лилавите и червено-черните ивици. Смята се, че разликата в нюансите е следствие от охлаждането на разтопените вулканични скали при различни външни температури. Но все още не е ясно защо не са се смесили.
Впрочем, пороите са причина този природен феномен да се появи през 60-те години на ХХ век. Те просто отмиват горния почвен слой и сякаш изпод земята изниква раздиплената палитра. Природата сътворява чудото чрез останки от базалтови скари. Явлението се обяснява с охлаждането на вулканичните скали при различни температурни диапазони.
Впрочем, не е съвсем правилно тези цветни дюни да се наричат пясъчни. Оказва се, че тази земя не е нищо повече от пепел и базалтови фрагменти, останали от времето на вулканичното изригване.
При посещението на Шамарел обаче си има хватка, която, ако не знаете, може да останете разочаровани. Ако сте убедени, че фотошопът е най-добрият приятел на жената, помислете колко насъщен е за туристическата индустрия. Снимките на седемцветните пясъци могат да ви заслепят от гланцовите страници и да ви разочароват горчиво на живо. Сияйната дъга на място се оказва едва доловим нюанс.
Но е така само ако сте се озовали в Шамарел по пладне. Съвсем други цветове има феноменът до 11 часа сутринта и след 4 следобед. Наситеността на цветовете зависи от ъгъла, под който падат слънчевите лъчи. Ако е подходяща – играта на слънчевите лъчи променя всяка минута като странна жива палитра от райски нюанси.
В началото всеки е можел да ходи по пясъчните дюни, но напливът на туристи принудил частния собственик на парка да постави ограда и да назначи охрана. Тя озаптява и желанието на мнозина да си откършат парченце за спомен. В замяна на това в близкия магазин бурканчетата с цветен пясък са в изобилие. Ще познаете дали съдържанието е от Шамарел или просто някой си е играл да боядисва песъчинки от плажа по това дали цветовете се смесват.
Учени са правили експеримент, убедени че магнитното поле в парка влияе върху това явление. Но дори и разклатени силно в епруветка, слоевете пясък след време се разделят сами на седем цвята: червено, кафяво, лилаво, зелено, синьо, лилаво и жълто.
Други опити доказват, че различните нюанси са получени, понеже потоците лава са се охлаждали при различни температури.
Алуминият е синьо-зелен, а окисленото желязо е червеникаво и т.н. Така че резултатът е истинска дъга. Дори не дъга, а цели двадесет и три различни цвята, изчислени след множество експерименти.
Паркът и близкото до него село носят името на френския си собственик – Шарл Антоан де Чазал де Шамарел, който притежавал всичко наоколо. Днес резерватът е частна собственост и освен от входната такса печели от продаваните кафе и продукти от захарна тръстика.
Между другото, паркът е известен и със своя водопад, който попада точно в „устието“ на изчезнал вулкан.
Допълнителна атракция за туристите са гигантските сухоземни костенурки, които сякаш позират за снимка с праисторическите си усмивки.
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимки и видео – Магдалена Гигова
Над 25 научноизследователски проекта се реализираха по време на приключилата официално преди дни 33-тата Българска антарктическа експедиция. Тя е от най-мащабната откъм научни цели и посетители на базата, както и най-амбициозната откъм обхват на научните изследвания. Така започва втората поредица на РЕ, посветена на българското присъствие на остров..
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и журналист в програма "Христо Ботев", и членове: Веселина Стоилова – поетеса, омбудсман на хората с увреждания в Община Варна; Кристина Александрова – поетеса, и Цвета Николова – журналист, обобщи..
В Банкок не е трудно да сбъднеш мечтата, която всяко момиченце таи в сърцето си – да бъде принцеса. Е, може да е само за ден, но пък е като сън наяве. Преобличането в национални или аристократични одежди е трайна част от "въдичките" за туристи в Азия. В Япония момичета с умели движения те превръщат истинска гейша, дори те снабдяват с чорапи с..
Преди ние – родители, учители и други граждани - да получим поредното потвърждение, че половината български деца са функционално неграмотни, едва съставят писмен текст, изразяват се предимно с клишета и произвеждат "бисери", нека се вгледаме в изпитния формат, който установява това и най-вече да се запитаме защо образователната система за 12 години..
До този момент в България не е имало Регистър на водопадите. Досега има една статистика и данни за височини на доста водопади, която в голяма част от нейния обем не е вярна. Издирвайки доста от литературните източници – пътеводители и автори, писали за природните феномени – водопадите у нас, са поставили едни височини, които така са и запазени през..
В Плевен завърши Шестото издание на Международния конкурс за млади оперни певци "Гена Димитрова". В специално издание на "Метроном" гостуват председателя..
Нерегламентирани финансови стимули за държавни служители, шестцифрени заеми за политици, данъчни и осигурителни измами за стотици милиони, фалшификации..
Вийо Фарка Туре , синът на краля на западноафриканския блус Али Фарка Туре , отново идва с триото си – точно година след първия си концерт у нас и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg