Terres des Sept Couleurs (Земята на седемте цвята – фр.) буди удивление в парка Шамарел в югозападната част на Мавриций. Сюрреалистичната гледка се разкрива пред очите внезапно. Като космически пейзаж присаден в тропическа гора. Пясъчни дюни в седем различни цветя се стелят като причудлива река – червен, кафяв, лилав, зелен, син, лилав и жълт. Забележителното е, че те са произволно подредени в различни слоеве и никога не се смесват. Ако успеете да приспите бдителността на пазачите и да прескочите оградата с цел да си гребнете малко пясък, изумлението ви ще нарасне – когато смесите две шепи с различни нюанси, те неясно как се разделят сами отново по цветове. Другото странно е, че дюните не ерозират въпреки проливните тропически дъждове на Мавриций.
Алуминият и желязото, двата основни елемента в почвата, осигуряват синьо-лилавите и червено-черните ивици. Смята се, че разликата в нюансите е следствие от охлаждането на разтопените вулканични скали при различни външни температури. Но все още не е ясно защо не са се смесили.
Впрочем, пороите са причина този природен феномен да се появи през 60-те години на ХХ век. Те просто отмиват горния почвен слой и сякаш изпод земята изниква раздиплената палитра. Природата сътворява чудото чрез останки от базалтови скари. Явлението се обяснява с охлаждането на вулканичните скали при различни температурни диапазони.
Впрочем, не е съвсем правилно тези цветни дюни да се наричат пясъчни. Оказва се, че тази земя не е нищо повече от пепел и базалтови фрагменти, останали от времето на вулканичното изригване.
При посещението на Шамарел обаче си има хватка, която, ако не знаете, може да останете разочаровани. Ако сте убедени, че фотошопът е най-добрият приятел на жената, помислете колко насъщен е за туристическата индустрия. Снимките на седемцветните пясъци могат да ви заслепят от гланцовите страници и да ви разочароват горчиво на живо. Сияйната дъга на място се оказва едва доловим нюанс.
Но е така само ако сте се озовали в Шамарел по пладне. Съвсем други цветове има феноменът до 11 часа сутринта и след 4 следобед. Наситеността на цветовете зависи от ъгъла, под който падат слънчевите лъчи. Ако е подходяща – играта на слънчевите лъчи променя всяка минута като странна жива палитра от райски нюанси.
В началото всеки е можел да ходи по пясъчните дюни, но напливът на туристи принудил частния собственик на парка да постави ограда и да назначи охрана. Тя озаптява и желанието на мнозина да си откършат парченце за спомен. В замяна на това в близкия магазин бурканчетата с цветен пясък са в изобилие. Ще познаете дали съдържанието е от Шамарел или просто някой си е играл да боядисва песъчинки от плажа по това дали цветовете се смесват.
Учени са правили експеримент, убедени че магнитното поле в парка влияе върху това явление. Но дори и разклатени силно в епруветка, слоевете пясък след време се разделят сами на седем цвята: червено, кафяво, лилаво, зелено, синьо, лилаво и жълто.
Други опити доказват, че различните нюанси са получени, понеже потоците лава са се охлаждали при различни температури.

Алуминият е синьо-зелен, а окисленото желязо е червеникаво и т.н. Така че резултатът е истинска дъга. Дори не дъга, а цели двадесет и три различни цвята, изчислени след множество експерименти.
Паркът и близкото до него село носят името на френския си собственик – Шарл Антоан де Чазал де Шамарел, който притежавал всичко наоколо. Днес резерватът е частна собственост и освен от входната такса печели от продаваните кафе и продукти от захарна тръстика.
Между другото, паркът е известен и със своя водопад, който попада точно в „устието“ на изчезнал вулкан.
Допълнителна атракция за туристите са гигантските сухоземни костенурки, които сякаш позират за снимка с праисторическите си усмивки.
Чуйте повече от звуковия файл.

Снимки и видео – Магдалена Гигова
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..
Най-дълголетното трио в австралийската авангардна музика ( " ембиънт" , "джаз", "акустичен пост-рок", "минимализъм" са само думи в случая ) се..
В "Нашият ден" гостува издателят и преводач Або , за да представи новата книга с мемоари на Антъни Хопкинс "Справихме се, хлапе" , която..
Днес в Аулата на Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстю Сарафов" (НАТФИЗ) от 18 ч. ще се състои премиерата на документалната книга..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg