Почти човешки

Нерядко определяме мозъка като биологичен компютър, говорим за „мозъчен интерфейс“ и не пестим инженерните метафори, към които биолозите се отнасят недоверчиво. Истината е, че изкуственият интелект напомня доста на човешкия мозък, но е по-бърз и ефективен.

Опасенията, че роботите изместват човека от все повече дейности, ще се запазят и засилят, но най-интересните неща се случват, когато биологията и изчислителните науки се срещнат не като съперници, а като съмишленици.

Добър пример за това са изкуствените невронни мрежи, които намират редица приложения и помагат на хора с различни заболявания.

Грубата изчислителна мощ на машини като Дийп Блу, която побеждава Гари Каспаров на шах, са базирани върху символичен алгоритъм. Друг голям раздел представлява т.нар. "несимволичен изкуствен интелект" – алгоритъм, който се самообучава, подобно на човешките неврони.

„Все още сме далеч от т.нар. "сингуларност", когато алгоритмите ще придобият съзнание. На този етап те напомнят на изключително надарени деца с аутизъм – много са добри в конкретна област: да разпознават обекти, звук, глас на хора, да управляват кола – но ако им дадете друга задача, те ще се провалят тотално заради неспособността си да генерализират.

На този етап Светият граал на търсенията е т.нар. "общ изкуствен интелект", който да може да прави различни задачи, да е гъвкав и да се справя в различни ситуации, но имаме едни 10-15 години, докато това стане“, казва Александър Иванов, който разказва за това имат ли алгоритмите предразсъдъци, или репродуцират заложените от човека програми.

Той е лекторът на събитието „I, Robot, I, Human“, организирано от Рацио на 10 март, четвъртък от 19 ч. в клуб „Терминал 1“.

Александър Иванов е носител на престижната стипендия „Cristopher Welch“, която е била присъждана на трима Нобелови лауреати. Той е магистър по невронаука в University of Oxford и наскоро получава и докторска степен по Системна и изчислителна невронаука.