Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ние не сме заложници на гените си

Снимка: Pixabay

Атомът, байтът и генът са градивните единици, които ХХ век откри. Всяка от тях започва революция, а комбинацията от трите ще определя животът ни занапред.

Молекулата на ДНК беше открита през 1953 г., през 1993 г. започна проектът за разчитане на човешкия геном и беше завършен безпрецедентно бързо, през 2001 г.

Дотогава се смяташе, че ДНК определя кои сме ние, кой сме били и какви ще станем. Но не гените или броят им ни определя. Ако си представим генетичната информация като книга, голямо значение има кой и как я чете. Начинът на живот определя кои глави от книгата ще бъдат прочетени, къде ще бъде подчертано и кои пасажи ще бъдат изпуснати.

А всичко това зависи от условията на средата, с които се занимава една от най-бързо развиващите се науки – епигенетиката или над-генетика.

Предразположението към дадено заболяване не е предварителна присъда и не означава, че ние непременно ще се разболеем от него. Начините на хранене, начинът на живот, фактори като стреса – всички те определят какво ще се случи с нас.

„Още Хипократ е забелязал, че множество хора боледуват от една и съща болест, но всеки боледува и оздравява различно.

Заболяванията са сложни процеси и те в много по-голяма степен се определят от факторите на средата. Дори ако човек притежава блестяща генетика и я постави в лоши условия – тя няма да се прояви, казва доц. д-р Милена Георгиева, от Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология при БАН.

В разговора с нея става въпрос за диагнозата „предоцелели“, за „митохондриалната Ева“ и наследствеността, която идва по линия на женското потомство и за това доколко сме зависими от гените си и доколко сме творци на съдбата си.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мизофония: Симптоми, въздействие и преодоляване

Мизофонията е състояние, свързано със силна чувствителност към определени звуци – мляскане, сърбане, хрупане и др. И ако при една група от хора тези звуци са просто неприятни, при онези, които преживяват състоянието, те водят до избягващо поведение, неприязън, дори агресия. Психологът Виктор Георгиев е един от малкото специалисти в България, които..

публикувано на 06.03.25 в 15:39
Проф. Ива Петкова

Да пазим като очите си!

Позната фраза или поговорка, в която има и мъдрост, и истина. Най-сетивният и раним орган в човешкото тяло, грижата за неговото опазване и здраве до дълбока старост, бяха в основата на съботния ни разговор. Който, всъщност, премина през изкуството и реалността, заключен между фразите "ти имаш страхотни очи" и "два диоптъра далекогледство". Гост..

публикувано на 06.03.25 в 13:10

Сега пък шопски "език" и шопска "нация"!

На 3 март през 1878 г. е подписан предварителният мирен договор, известен като Санстефанския мирен договор, с който държавата ни отново се появява на европейската политическа карта. Това е началото на процес, който продължава със Съединението на две от трите разделени части на българската етническа територия, с отвоюването на   независимостта на..

публикувано на 06.03.25 в 11:18
Чаталхьоюк

Чаталхьоюк – разказ за едно от най-ранните неолитни селища

Неолитното селище Чаталхьоюк се намира в Централна Анадола, в Република Турция, и е разположено сред безкрайни полета. Отдалеч не личи каква история крие този не много висок каменист хълм, въпреки че археологическият обект е вписан още през 2012 г. в списъка на ЮНЕСКО на световното и културно наследство. Днес праисторическото селище все още не е..

публикувано на 05.03.25 в 17:23

Анатомия на страха: Епизод 4 – Страхът в изкуството и научните изследвания

Изкуството е отражение на нашата действителност. В този ред на мисли, страхът бива интерпретиран в множество течения в музиката, киното, литературата, театъра. И макар да ни полазват тръпки от истории, рисуващи страховити картини, ние продължаваме да се увличаме по тях. Иначе едва ли щяхме да обявим Стивън Кинг за своя крал на ужаса в литературата..

обновено на 05.03.25 в 14:56