Методите на пропагандата са универсални, сменят се само ролите

Неведнъж в последните дни споменаваме Джордж Оруел и смразяващо точните прозрения в антиутопията му „1984“. В случая го правим по повод на информационната война, съпътстваща реалните бойни действия в Украйна. През 2014 г. проф. Андреана Ефтимова, специалистка по медийна реч, обществени комуникации и информационни науки, публикува статията си „Doublespeak: политическа коректност или език на лъжата в политическия дискурс (Анализ на медийните му прояви)“. Поводът са тогавашните събития в Украйна и представянето им от враждуващите страни, отразено в български медии. Съвпадението на използваната лексика през 2014 и сега е пълно. Това обаче не е изненадващо за изследователите на манипулативната реч. Средствата на пропагандата са универсални и се практикуват отдавна.

Езикът разполага с разнообразни възможности за изразяване на позиция и отношение без привидно да се изрича лъжа. Реални събития и герои се назовават или в благовидна форма и смекчени тонове, или с подсилено черни краски като лексиката, използвана от двете страни, почти не се различава. Терминът „doublespeak“ (език на лъжата) е амалгама от два израза на Оруел – „doublethink“ и „newspeak“ („двумисъл“ и „новоговор“) – пояснява проф. Ефтимова.

Във време на военна агресия реториката се изостря до крайност, а чисто езиковите манипулативни похвати бледнеят на фона на цензурата, дезинформацията и лъжата. В момента всички ние без изключение сме подложени на обстрела на пропагандата. Нещо повече, тя се пренася в социалните мрежи. В наглед лични емоционални реакции се прокрадват клишета на политическата коректност или враждебната реторика. Имаме ли защита от поразяващата ѝ сила в свръхнаситения ни с информационни канали свят. Наивно е да се смята, че пролуките, през които се промъква „лошата“ пропаганда могат да се запушат. А има ли „добра“ пропаганда. Не е ли по-здравословно да търсим истината чрез просвета и класическа човечност.