Руската литература – премълчана и забравена

Войната на Русия срещу Украйна извади света от мирното си битово спокойствие и го хвърли в битийните прегръдки на цивилизационното безпокойство. И то веднага след две годишни битки срещу ковид пандемията, в острото противопоставяне между „за“ и „против“ ваксинирането. Днес Западът единодушно настръхна срещу агресора и наложи не само икономически и финансови санкции, но в паниката от задаващата се нова световна война започна да се отказва от почти всичко руско – водка, черен хайвер, съвременни световни майстори на изкуството, дори от доказани във вековете литературни гении. Смесването на политическия протест с духовната изолация спрямо Русия не е най-логичната реакция за всяко общество, което претендира да е демократично.

За разлика от бившите соцстрани, западните нямат опит в прилагането на тоталитарна цензура, и слава Богу, те познават полемиката, доколкото още я има в медиите, но едва ли им отиват подобни болшевишки крайности.

Какво мислят българските интелектуалци, преводачи, поети, политически журналисти? Подобен дискусия е необходима и не бива да се премълчава. Затова в предаването участват университетският преподавател проф. Людмил Димитров, преводач от руски, сръбски, словенски и английски, поетът Бойко Ламбовски, преводач от руски и френски, Галина Меламед, също преводач и познавач на руската поезия, както и Бойко Василев, който владее 8 чужди езика и следи в детайли световните тенденции в политиката и културата.