Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Руската литература – премълчана и забравена

Иван Гончаров, Иван Тургенев, Лев Толстой, Дмитрий Григорович, Александър Дружинин и Александър Островски
Снимка: Уикипедия

Войната на Русия срещу Украйна извади света от мирното си битово спокойствие и го хвърли в битийните прегръдки на цивилизационното безпокойство. И то веднага след две годишни битки срещу ковид пандемията, в острото противопоставяне между „за“ и „против“ ваксинирането. Днес Западът единодушно настръхна срещу агресора и наложи не само икономически и финансови санкции, но в паниката от задаващата се нова световна война започна да се отказва от почти всичко руско – водка, черен хайвер, съвременни световни майстори на изкуството, дори от доказани във вековете литературни гении. Смесването на политическия протест с духовната изолация спрямо Русия не е най-логичната реакция за всяко общество, което претендира да е демократично.

За разлика от бившите соцстрани, западните нямат опит в прилагането на тоталитарна цензура, и слава Богу, те познават полемиката, доколкото още я има в медиите, но едва ли им отиват подобни болшевишки крайности.


Какво мислят българските интелектуалци, преводачи, поети, политически журналисти? Подобен дискусия е необходима и не бива да се премълчава. Затова в предаването участват университетският преподавател проф. Людмил Димитров, преводач от руски, сръбски, словенски и английски, поетът Бойко Ламбовски, преводач от руски и френски, Галина Меламед, също преводач и познавач на руската поезия, както и Бойко Василев, който владее 8 чужди езика и следи в детайли световните тенденции в политиката и културата.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Негослав Събев

Д-р Негослав Събев: Достъп и достъпност са две различни понятия

В лекцията "Информационна достъпност в контекста на културното наследство в обичайна и цифрова среда" гл. ас. д-р Негослав Събев от Института по математика и информатика - БАН разглежда понятието "информационна достъпност" като ключов аспект на приобщаването в обичайна и цифрова среда. Той представя възможността всички хора, включително тези с..

публикувано на 03.11.25 в 17:15
Стефан Велев , Ралица Събева и доц. Любомир Кендеров (от ляво надясно)

Край Созопол се намира единствената подводна гора в света

Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си..

публикувано на 02.11.25 в 10:10
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59