Кризите, които преживяваме в момента – пандемията и войната в Украйна – извадиха наяве огромен дефицит от способност за критично мислене, неподатливост на манипулации и радикализиране и склонност към поставяне на мястото на другия не само в обществения живот, но и в частните ни отношения. Военните действия се пренесоха в социалните мрежи, размяната на мнения прерасна в лични нападки, „разприятелявания“ и обиди. Оказа се, че десетилетията обучения и тренинги по толерантност, диалог, мирно решаване на конфликти, разбиране и приемане на различията са изградили толкова тъничък пласт, че той се пропука и стопи при сблъсъка с реалната заплаха за живота и благоденствието ни.
Когато снаряди разрушават жилищни сгради и детски градини, когато всеки срещнат е потенциална заплаха от зараза, някак е „нормално“ да превключим на черно-белия регистър, на двете крайности – или аз, или ти… Но как да не стигаме дотук, как да изградим свят на човечност и мир. Как да подготвим децата си за този свят, когато самите ние не се справяме с разрушителните емоции и агресията.
Егоцентризмът е присъщ на ранните години на човека, казват специалистите. Той ще продължи да определя поведението му и по-късно, ако първите стъпки на детето са съпроводени от неглижиране или злоупотреби. Мисленето от различни перспективи се развива с годините, но това не значи, че то не трябва да се стимулира от най-ранна възраст. Няма по-убедителен и ефикасен начин да научим децата си на това от личното ни поведение. Ако самите ние се поставяме на мястото на малкия човек и на тийнейджъра, ако с търпение и постоянство търсим решение на конфликтите, шансовете да възпитаме човечни, емпатични и щастливи личности са много по-големи. А когато повече хора в едно общество мислят по този начин, то и обществото би било по-хуманно.
Чуйте гледната точка на Валерия Симеонова, детски и юношески психолог.
Снимки – Ани Петрова, БНР
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Нова научнопопулярна книга открива поразителни прилики между имперския Рим и индустриалния Запад. "Защо се разпадат империите" от Питър Хедър и Джон Рапли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg