Какво е състоянието на гражданската защита в страната ни, как да се решат предизвикателствата, свързани с възстановяването на бомбоубежищата, поддържането на системите за оповестяване и обучението по гражданска защита? Кои са добрите европейски и световни примери?
Темата коментира в “Нашият ден“ Енчо Господинов, хуманитарен дипломат, бивш специален съветник на еврокомисаря за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакции:
“Години наред говорим едно и също, бием камбаните, но малко неща се променят. Има положителни елементи в плановете за подготовка за бедствия, аварии, технологични заводи, но, какво ще правим, ако Европа пламне във вида, в който сега пламна Украйна и се заговори за бомбоубежища, за скривалища и т.н.
Като млад журналист, някъде в началото на 80-те години на миналия век, бях изпратен в командировка в Швейцария да пиша репортажи за вестник “Поглед“ и бях шокиран, когато в разговор с министъра на външните работи на Швейцария тогава, ми беше казано как Швейцария се готви за ядрена война.
Заведоха ме да видя едно бомбоубежище – дълбоко под земята имаше помещения, оборудване като един наш третокласен хотел – с легла, с чисти чаршафи, с вода за пиене, имаше и шоколад, който се сменял на всеки шест месеца.
Едно от нещата, които трябва да направим е обучението в училищата и в университетите, хората трябва да бъдат подготвени.
Медиите имат ключова роля, особено на Националното радио, хората трябва да знаят как да организират евакуацията си в случай на бедствие.
За поддържането на скривалищата даже ми е неудобно да говоря, има специалисти, които трябва да кажат защо сме в това положение. Защо скривалищата ни са толкова занемарени?“
Системата за ранно оповестяване
“В различните държави има различни практики за поддържане на системите за ранно оповестяване. В различните държави те се изучават и тренират даже в детските градини децата учат разпознаването на тези сигнали.“
Чуйте разговора в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ Петър Бонев от Координационния център за реагиране при извънредни ситуации в Брюксел:
“Службите на гражданска защита в държавите членки в момента показват изключително високо ниво на готовност. Възможностите за реакция са широкоспектърни.
От една страна, по линия на хуманитарна помощ ЕС и държавите членки са най-големият дарител в световен мащаб.
Огромно количество стоки и финансови помощи се даряват всяка година. По линия на “Гражданска защита“ Европейската комисия разработва с държавите членки различни методи и общи възможности за реакция, като координира дейностите о механизма за гражданска защита на ЕС.“
Ангажиментите на България като член на Механизма за гражданска защита на ЕС
“Нашите ангажименти са законово установени. Решението, с което е приет механизма, в част от българското законодателство, България е членка на механизма от 2001 г.
Има много случаи, в които е предоставена помощта от наша страна при различни бедствия и аварии.
Отговорностите на страните членки са приети още 1949 г. с “Женевската конвенция“.
Как да се оптимизират системите?
“Системите, свързани с гражданска защита у нас, са обвързани с финансовата част. Страната не е с големи възможности, но въпреки това разполага със системи за ранно оповестяване – сиренната система, която се тества на 1 април и на 1 октомври.
Като страна членка на ЕС имаме достъп и до общите системи за информация, както при наводнения, горски пожари и радиационни опасности.
В момента в законодателството в България е разписано, че кметовете са ръководителите на място, тези, които най-добре познават района, жителите и т.н. Как ще бъде установено е въпрос на законодателя да прецени.
Още в най-ранна възраст трябва да бъдат залегнали в образованието основните навици на най-малките за реагиране. Това трябва да стане навик. В момента обучението по темата в голяма степен зависи от класните ръководители.“
Чуйте разговора в звуковия файл.
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен обществен отзвук и привлече вниманието не само на граждани, но и на артисти, ветеринарни лекари и фермери, които се включиха в инициативата. "Невидими животни" внесе в парламента подписка за забрана..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..
Днес, в рамките на Световния ден на фотографията, Музеят на фотографията в Казанлък ще представи пътуващата фотоизложба "Избрано" от 12-ия Международен фотосалон Пловдив 2025. Тя ще продължи до 13 септември, а в селекцията ще бъдат показани творби на автори от 29 държави, сред които и български фотографи. Чуйте какво каза Антон Савов,..
Гости в рубриката "Моето семейство" са Цветелина и Пламен Радеви , за които изкуството е живот, вярата е неизменна част от техния смисъл, а любовта, пламнала в далечна Корея преди 20 години, и до днес се гради на споделеност и доверие. Пламен Радев е създател на ЖАР Театър – мим-формация, която развива у нас изкуството на пантомимата,..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Стоян Ангелов – истински енциклопедист по ловното оръжие, неговите майстори и производители. Водещите на предаването Асен Масларски и Росен Мирчев ще отбележат и един празник – 135 години от основаването на Ловно-рибарското сдружение София-Запад. Техен гост е председателят на..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Стоян Ангелов – истински енциклопедист по ловното оръжие, неговите майстори и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg