7 април е Световен ден на здравето и професионален празник на всички, които работят в областта на хуманната медицина. През 2022 г. той е под мотото “Нашата планета, нашето здраве“.
По данни на СЗО повече от 13 млн. смъртни случая по света всяка година се дължат на екологични причини, които могат да бъдат избегнати. Това включва климатичната криза, която е най-голямата заплаха за здравето, пред която е изправено цялото човечество. Климатичната криза е и здравна криза.
Празникът се отбелязва от 1948 г. по инициатива на Световната здравна организация, а в България се чества и като Ден на здравния работник от 1964 година.
Темата за значението на чистия въздух за нашето здраве коментира в “Нашият ден“ пулмологът д-р Александър Симидчиев:
“От сдружението “Въздух за здраве“ направихме едно проучване през 2017 г., което показа пряка връзка между нивото на замърсяване и острата заболеваемост в град София, където взехме данни от линейките и видяхме, че при високо ниво на замърсяване контактите до Бърза помощ се увеличават с до 10%.
От всички видове замърсяване, това на въздуха е най-съществено и най-влияещото върху нашия организъм. Докато ние ядем по три пъти на ден, пием вода по четири, пет пъти на ден, то дишаме по 16 пъти всяка минута. Това, което е във въздуха, може да влезе в нашия организъм и да го увреди.“
Мрежата “Въздух за здраве“
“Самите лекари се обучават да познават страничните ефекти от замърсяването на въздуха, за да може, когато се срещнат с пациент, който има такива последици, да кажат какво да се направи, как да се изчисти поне домашната среда.
Пречистването вкъщи може да стане и с пречистватели на въздуха. Носенето на маски тип FFP2, FFP3 също намалява значимо честотата на инхалирането на прахови частици. Има различни мерки, но са временни.“
Устойчивите решения
“Това са политики, които да организират нещата така, че замърсяването на околната среда да намалява прогресивно с всяка изминала година.
Това са мерки за ограничаване на битовото отопление на твърдо битово горива, както и намаляване на замърсяването от транспорта най-вече в големите градове, което означава малко по-нови коли и повече електрификация. Най-лесно е да се движим с велосипеди из градовете.“
Нормите
“Макар и в последните 10 години въздухът да става все по чист, виждаме, че дори и нивата, които са приети за норми, увреждат човешкото здраве. Миналата година СЗО коригира своите норми с по-ниски, но все още не сме транспонирали новите в европейското законодателство.“
Странични ефекти
“При пикови стойности на замърсяване най-често реагират очите, носа и дихателната система. Носът започва да тече, сърби и да се запушва, а дихателната система може да предизвика бронхоспазъм. Хората с астма могат да получат пристъп.
По-голям проблем са хроничните ефекти на проникване на частиците в нашия организъм, където може да започне да се уврежда сърцето, мозъкът и жлезите с вътрешна секреция.“
Чуйте разговора в звуковия файл.
Избор на храна – защо е толкова важен?
Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Людмила Емилова, специалист по диететика и хранене:
“Качеството на храната зависи изключително и само от нас. Ние сме това, което ядем. Ако избираме силно замърсена храна, пълна с токсини и всякакви антибиотици и хормони, консерванти и пестициди е ясно, че всяка една клетка ще бъде отровена и ще имаме най-различни болести.
Ако си избираме храна, расла на слънце, ще сме здрави, ще изглеждаме и ще се чувстваме добре.
Не можем да избегнем това, че живеем във време, в което и почвата, и въздухът, и водата са замърсени достатъчно. Но пък винаги можем да си изберем храната и когато избираме тази, която е максимално чиста, стимулираме нейните производители.
Далеч съм от мисълта, че можем да намерим идеално чиста храна. Но е много важно да се интересуваме от произхода на това, което купуваме за трапезата.“
Профилът на пациентите
“Центърът ми работи 29 години. Изключително радостно явление е, че идват все повече млади хора, даже такива, които си мислят, че нямат болести, но когато ги изследваме, излиза, че много малко хора в България и по света са абсолютно здрави. Всички идват, за да се научат как да се хранят. Водят и децата си, идват бременни жени, това е много радостно.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
В Деня на българската писменост, просвета и култура насочваме вниманието ви към Севда Севан, която в своето творчество разказва за смесването на традиции и култури, за общуването между гърци, арменци, евреи и турци, които пребивават в хармонията на своето многоезичие. Ще го сторим заедно със сина ѝ Ален Лазаров, Вартануш Топакбашян, главен..
Има ли руска пропаганда в българските училища и какво показва разследване на БНТ, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Мая Димитрова, журналистка в БНТ, авторка на разследването. Руска пропаганда в български училища? "Всъщност не очаквах, че проблемът е толкова широко залегнал в българската образователна система. Това е един..
Как да различим социалните от политическите послания в една криза и защо исканията на синдикалистите по време на протестите в градския транспорт на София заприличаха на политическа акция, коментира в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев" Весислава Танчева , комуникационен експерт. "Всички, които наблюдаваме Борисов в неговата вече 25-годишна..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Ли ана Спирова, Варна: Преди години сключих договор за строителство на жилищна кооперация, съгласно клаузите на който трябваше да получа два апартамента и един мезонет. Условието беше те да ми бъдат предадени напълно завършени до..
Националното издателство за образование и наука "Аз-буки" и Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН ще представят на 24 май новата си съвместна книга "Написаното остава. Пиши правилно! 101 езикови бележки". Събитието ще се проведе от 12:00 ч. в парк "Княжевска градина" в София и е част от тържествата по случай Деня на..
Има ли руска пропаганда в българските училища и какво показва разследване на БНТ, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Мая Димитрова,..
Задава се шумна мрачна майска вечер в сърцето на мрака в София. 24 май с наситени китари, дръм машини, бас и бяс. Понякога те се завръщат: след дебюта..
В навечерието на 24 май – денят на българската просвета и култура, и на славянската писменост – в студиото на радиопредаване гостуваха представители на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
