Градовете Бердянск, Приморск и Мелитопол в югоизточната част на Украйна бяха сред първите мишени на руската военна агресия. В района живеят много българи, потомци на преселили се от Бесарабия, а преди това от пределите на България семейства. За децата им да завършат български университет и евентуално да се установят в България е желана възможност.
След началото на военните атаки десетки студенти от българските общности в Украйна изгубиха за дни връзка с роднините си, не могат да разчитат и на подкрепата им. У нас те разполагат със стипендия от 240 лв. месечно, сума, с която трудно успяват да покрият разходите си. Освен стреса и притеснението за живота на близките си младите хора трябва да преживеят изпитанието да се справят в непозната среда без роднини и приятели. Това важи особено за първокурсниците, които още не са се адаптирали и нямат възможност да работят, за да се издържат.
За трудната ситуация на студентите от български произход от Украйна алармират техни бивши учители от България, които са им преподавали в неделни български училища или други местни учебни заведения и продължават да поддържат връзка с тях. За щастие усилията им да помогнат на бившите си ученици намират отклик сред сърцати и отзивчиви хора, които даряват средства за допълнителна месечна издръжка на студентите. С организацията на инициативата се заема известният книгоиздател и общественик Манол Пейков. Чрез социалните мрежи и благодарение на личния си авторитет той привлича 170 дарители, чиято помощ осигурява по 150 лв. месечно за 44 студенти за няколко месеца.
Тежката криза, породена от войната, може би ще постави началото на някаква форма за трайно подпомагане, не само материално, на студентите от български произход, смята Манол Пейков.
Чуйте повече в интервюто му за рубриката „Всичко за образованието“.

В лекцията "Информационна достъпност в контекста на културното наследство в обичайна и цифрова среда" гл. ас. д-р Негослав Събев от Института по математика и информатика - БАН разглежда понятието "информационна достъпност" като ключов аспект на приобщаването в обичайна и цифрова среда. Той представя възможността всички хора, включително тези с..
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си..
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Една от трите задушници, наречена още велика е в съботата преди деня на безплътните сили – Архангеловден. А е вангелско четиво от тази неделя е притчата..
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен..
Какво означава понятието "общество" днес? Може ли републиката да съществува без активни граждани? Защо имаме нужда от обществени медии? Тези въпроси стоят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg