Вчерашният 28 април беше Световният ден за здравословен и безопасен труд. През първото тримесечие на 2022 година при трудови злополуки са загинали 10 души, а общо инцидентите на работното място са 600. Това показват данните на Националния осигурителен институт. Те бяха представени от КНСБ при отбелязването на Международния ден в памет на загиналите при трудови злополуки.
Миналата година трудовите злополуки са близо 2400, загиналите са 68 души. Традиционно секторите с най-много трудови злополуки са строителството, транспортът и търговията, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на отбелязването на Деня.
Съгласно Кодекса за социално осигуряване, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало по повод на извършваната работа, както и злополуката, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място.
Тази година отбелязването на Международния ден в памет на загиналите при трудови злополуки и професионални болести работници беше мотото „Да постигнем нулева смъртност на работното място до 2030 година“.
“Това, че са изброени няколко сектора, в които най-често се случват трудови злополуки, има своето обяснение. Трябва да добавим и други производствени сектори, при които е нормално, има големи машини“, посочва в “Нашият ден“ инж. Деяна Илиева, експерт по здравословни и безопасни условия на труд и подчерта:
“В пълна сила за нашата страна важи правилото, че „не се спазва това, което не се контролира“. Работодателите и контролните органи, трябва да засилят специализирания контрол по отношение на безопасните условия на труд и това ще повлияе положително в процеса на намаляване на броя на трудовите злополуки.
През 2021 година в България най-много са загиналите при трудови злополуки в строителството, сухопътния транспорт и търговията. Последните данни на Евростат сочат, че България се нарежда на второ място след Франция по този негативен лош показател.“
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета Начева и доц. Владислав Миланов , преподаватели във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Д оц. Владислав Миланов : "Чистото и задълбочено политическо..
Георги Трайков от София се захваща с реставрирането на мебели почти като на шега, а се увлича дотолкова, че създава собствено ателие и се сдобива и с помощник – тапицера Александър Петренко. Да се реставрират мебели изглежда лесно, но е свързано с много груба и фина работа, усет за душата на предметите и за тяхната история. И понеже Георги..
В неделното евангелско четиво Христос излекува двама слепци и един, обхванат от бяс ням човек. За Сина Божи, който е Лекар на душите и телата, това не е първото изцеление. Прави впечатление не отричането на безспорното чудо, а неговото обяснение. Множество са физическите недъзи, които Христос облекчава, но винаги показва, че истинският носител на..
Защо 12 години след протестите ДАНСwithme и "Белия автобус" днес по площадите на големите български градове отново има протестиращи хора, които искат справедлива съдебна система у нас . Какво пропусна гражданското ни общество, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ. Какво..
Осъдителната присъда за журналиста Борис Митов и "Медиапул" коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова , преподавател във ФЖМК. "Това дело е изключително важно в няколко посоки, особено сега, когато говорим за събитията с кмета на Варна и за всички последици от действието на прокуратура, на Антикорупционната комисия и..
От 21 до 30 юли продължава тазгодишното издание на Седмицата на италианската култура в Държавен културен институт "Културен център Двореца" в Балчик...
RADAR Festival Beyond Music се завръща между 7-и и 10-и август във Варна и както всеки път, предлага богата програма от аудио-визуални преживявания...
В редакция "Хумор и сатира" сме виждали всякакви забавления и сме се убедили, че много важно е забавлението да е на точното място в точното време...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg