Представлението по един от най-сложните текстове на Самюел Бекет – "Не аз", със заглавието "Парче от монолог" на сцената на "Ялта Арт Руум", е поставено в съвременния контекст и провокира въпроси за преосмислянето и преформулирането на концепциите за Апокалипсиса.
Може би в момента, без да го съзнаваме, стоим в руините на катастрофиралите ни досегашни разбирания за света, за човека, за битието. И може би именно този момент е най-подходящ да се обърнем към един своеобразен пророк на абсурда, към парадоксалното му творчество, към странния му хумор и към неговия чудат оптимизъм. В главните роли са Симона Здравкова и Димитър Крумов, режисьорът е Боян Крачолов:
"Работата ни по това представление започна с ателие, то се занимаваше с този тих Апокалипс. Бекет има един опит да остави литературата, драматургичният материал до неговата есенция и това го различава от другите форми на изкуство. Ако литературата и театъра до тогавашния момент се занимава с всичко, което искаме живота да бъде, Бекет слага точно това, което то е. Има една ситуация на очакване, на нищо неслучване, което пък влиза в конфликт с нашите модели, желания, проекции и това нищо неслучване и този тих Апокалипсис е в основата на това, което искахме да проведем с двамата актьори. Занимаваме се с времето като конкретна форма, не само сценична форма, самото време, което се взема от реалния живот. това усещане с изтичащото време е паралел с Апокалипсиса, който като че ли се случва, без да си даваш сметка за него. Отчуждеността е това, което с времето се създава. За Бекет също е валидно, че има една велика шега на самото битие, и тази шега е, че ние сме заложени вътре. Има нещо много важно, Бекет прави в един от романите си една проекция на смеха. Разглежда, че смеха произлиза и надскача болката. Смехът преди да бъде друго е "очна вода", се изразява той. Той е сходен и с Кафка в това отношение."
Драматургията използва типичния за Бекет хумор и оптимизъм. Представлението е поставено, в света на Самюъл Бекет се крие възможността за съществуване в настоящия контекст. Опитът да отдели физическото от метафизическото измерение подхранва хумора и модерния трагизъм в театъра на Бекет. Критиката твърди, че е изключително трудно да се поставят такива пиеси като "Не аз", в която цялото действие е съсредоточено върху устата на героинята. Едно от посланията на представлението е, че в тишината изричаме истината за себе си. Представлението ще бъде играно на 14- ти май на сцената на "Ялта Арт Руум".
Литературният салон на "Хумор и сатира", наречен лаконично "Академия Комика", ще ви отведе тази неделя в един магически свят. Светът на Станислав Стратиев. Уж близък и познат. Но и някак отдалечен, дистанциран. Като Вавилон! Един Вавилон, в който се организира първият музей на мотиката. "Академия комика" ви кани да чуете блестящия прочит на..
В Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна до 30 септември ще се проведе XXIII Международно биенале на графиката. Събитието съществува от 1981 година и е под патронажа на кмета на Община Варна. По традиция биеналето е подкрепено от Министерството на културата и СБХ. Проф. Валери Чакалов, директор на Градската художествена..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ връзка с корените. Миряна Михайлова , по-известна с артистичния си псевдоним Miranda Limon , е българска мултидисциплинарна художничка, чийто творчески път започва от Троян. Родена и израснала в..
Тази година "Панаирни дни Оряхово" отбелязват своето 94-то издание, като празничната програма продължава до 24 август . Откриването премина с представянето на уникална изложба , посветена на световноизвестния художник проф. Марин Върбанов , в художествена галерия "Савчеви". В разговор за "Нашият ден" секретарят на Община Оряхово Христинка..
За социалния коментар чрез изкуството разговаряме в "Нашият ден" с визуалният артист и автор на списание "Дерзай" Мина Дичева . В своите артистични изяви Дичева експериментира в търсене на нови пространства за създаване на изкуство. Последната работа на художничката е била коментар на креативната индустрия. По думите на Дичева много от..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ..
В "Нашият ден" разговаряме за книгата "Естествена история на бъдещето" от Роб Дън с преводача Александър Маринов-Санчо . Преглед на различни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg